Промяната

Какво още не знам?

*Гледната точка на Тифани*

Сестра ми си тръгна много разстроена.Дано да е добре.Но само да се надявам няма да ми помогне.Затова решавам да звънна на единствения човек,който може да ми помогне.

-Ало Джейк?

-Кажи Тиф.

-Мелани се ядоса и забегна нанякъде.Много се притеснявам за нея.Моля те потърси я.

-Тръгвам ввднага.-казва и затваря.Много се радвам,че заряза Джак и тръгна с Джейк.На него поне му пука за Мелани,а Джак искаше само да я вкара в леглото.

*Гледната точка на Мелани*

-Меланиии!-чувам гласа на Джейк.

Не му отговарям.Стоя си на пейката и го чакам да дойде.Той идва и щом ме вижда очите му светкат.Сяда до мен,прегръща ме и ме целува.Той е най-невероятното момче на света.

-Как разбра,че ще съм тук?

-Защото аз идвам тук,когато съм тъжен.

-Аз не съм ти.

-Знам,но все пак....

-Обичам те!-о Боже.Наистина ли го казах?Той ме гледа с широко отворени очи и си повдига веждите.Гледа ме и тъкмо когато смятах,че ще ми отговори със същото той ми се усмихва.Добре,може би прибързах.Чак да го обичам.Да де обичам го,охх нали Кас каза,че и Джейк ме обича,така че не виждам какъв е проблема да каже същото.Нищо,стои и ми се усмихва.

-Е?-подхващам.

-"Е" какво?

-Не изпитваш ли същото?

-Разбира се.-казва и ми хваща ръцете.

-Дали?

-Мхм.

-Тогава защо не го каза?

-Ами...-започва и поглежда надолу.-Аз просто имах...аз веднъж си изпатих.Това е!

-Амм....разкажи ми.Така де,ако искаш.

-Не искам.-казва и се изправя.