Промяната

Минало...

-И това го има,но спокойно всичко ще се оправи.-казва Тиф.По едно време Джак и Шон се размърдват.-А сега предлагам да си ходим.

-Съгласна.-казвам и тримата със забързана крачка се махаме от парка.

Кас ни изпраща до нас.Целува Тиф и ме прегръща.Тръгва си,а ние с Тиф влизаме в нас.Забелязваме майка ми да седи на дивана и да разглежда някакви снимки.

-Мамо,какво ти има?-питам.

-Нищо мила,аз просто.....баща ви дойде...

-Моля?К..кой?

-Баща ви.

-Онзи,който ни изостави?

-Да.

-Мамо,добре ли си,направи ли ти нещо?

-Не,деца той искаше вас,заради вас дойде.

-Как така?

-Искал е да навакса прпуснатото.

-Е няма как да навакса 15 години.

-Да знам.

-Мамо легни си.Уморена си.-казва Тиф.

-Добре момичета,ама и вие си лягайте.

-Добре.-казваме.Тя се качва в стаята си,а ние в нашите.Лягам в леглото,но не мога да заспя.Лежа вече 1 час и нищо,просто всичко тези емоции ме държът будна.По едно време вратата се отваря и се показва Тифани.

-Извинявай,...просто не мога да заспя и както виждам и ти си така.

-Да.-казвам и се изправям до седнало положение.-Какво ще правим?

-Не знам.

-Ами ако ни нарани?

-Мама каза,че искал да навакса изпуснатото.

-Ооо аз ще му наваксам един.-казвам,стискам юмрук и се засмивам.Тиф също се засмива и после изражението й става сериозно.

-Това е сериозно.

-Оххх знам.Айде да си лягаме.-отвивам завивките и й правя знак да легне.Тя се усмихва,ляга до мен и след няколко минути съм заспала.