Промяната

Това е краят...

-Не,аз...

-Добре,някой ще ми обясни ли какво става?

-Мелани ти изневерява с ... бившия.

-Не е вярно!

-Стига де...

-Млъкни,просто млъкни!-изкрещявам,а тя ми се хили нахално.

-Мел,сериозно ли?-пита Джейк.

-Не,не е.Тифани,от къде знаеш като не си била с нас?

-Ясна си ми.Джейк е само временен,сещаш се:заместител.

-Тиф,не знам дали се сещаш,ама ме обиждаш.-казва Джейк.

-Ооо съжолявам...лигльо-подхилква се.

-Вниманай с думите!-казва.

-Или какво?

-Абе на теб много ти порасна работата.

-Това че си рогоносец не е моя вина.

-Аз съм ти брат.Имай уважение.

-Ти си ми доведен брат.

-Е и?

-Мисля че сега си имаш по-големи проблеми.-изсмива се и се качва в стаята си,а Джак ме гледа с обвинителен поглед.

-Джейк,мога да обясня.Да,вярно е,че с Джак бяхме при директора,но нищо не стана.Е,не точно...

-Какво значи това?

-Ами Джак ме целуна,но аз го веднага го отблъстах и му зашлевих шамар,с който ще ме помни.Мисълта ми е,че не аз го целунах,а той мен.

-Ти си му позволила.

-Не,не съм.Как...как бих могла да го спра.Той просто ме целуна.Беше неочаквано.

-Не мога да повярвам.

-Всъщност и аз така се чувствам.Как може да не ми вярвяш?

-Ти се чувстваш обидена?

-Да,Джейк моля те повярвай ми,нещо не съм направил.

-Да бе."Крадеца вика дръжте крадеца."

-Какво?Сравняваш ме с крадец?

-Не Мелани,това е израз...офф зарежи...-казва и е на път да си тръгне.

-Не Джейк,моля те,трябва да ми повярваш...

-Приятна вечер.-казва и си тръгва.
И какво?Това ли беше?Край с нас?