Промяната

Нахалник

След като всички се успокоихме сядаме да вечеряме.Мълчание.След вечеря Джейк и Кас си тръгват,а аз и Тиф си лягаме.Сигурно и мама.Не знам.Искаше да остане сама в хола.На сутринта ставам супер енергично.Има много адреналин в мен.Така,че решавам да отида на училище,поне ще има къде да си изразходя енергията.Щом влизам в училище веднага се запътвам към стаята и си сядам на мястото.Бях като робот.В стаята бяхме само аз,Тифани,Сара,Стенли и Поли.След като звънеца би стаята започна да се пълни.Естествено се появява и Джак.Сяда зад мен.Сигурно пак ще ми се подиграва.Не разбира ли,че не искам да комуникирам с него.Но като по чудо той нищо не прави.Часа свършва,а през цялото време не съм му чула гласчето.Дано продължава да не се заяжда с мен.Излизам в коридора и се запътвам към шкафчето си.По пътя натам телефона ми звънва.Непознат номер.Вдигам го все пак.

-Мелани?-чува се гласа от другата страна.

-На телефона.

-Аз съм Дерек.Баща ти.-о Боже как не го познах.Е по телефона гласа му е различен.

-От къде ми имаш номера?

-Важното е,че го имам.

-За мен е важно да разбера как си се сдобил с него.

-Мел,моля те.

-Ти нямаш право да ме наричаш по този начин."Мел" ми казват само приятели и най-близките ми хора.За мен ти си непознат.

-Моля ти се,изслушайте ме.

-Не искам.

-Моля те.

-Казвай преди да съм размислила.

-Искам да ми простиш.Искам да съм ти баща отново.

-Че ти кога си бил,че казваш "отново".

-Знам как изглежда,но наистина много ми липсваш,ти и Тифани.

-Защо тогава не ни потърси през тези 15 години.

-Аз...

-Защо?

----------------------------------------------------

Това е новата глава.Знам,че ги качвам през голям период от време,но така ще се процедира оттук нататък.