The Handsome Player (BG Fanfiction)

2 - Новият срок

Гледната точка на Хари:
   Вече спокойно мога да заявя, че най-вероятно официално съм зачеркнат от завещанието на семейството си. Причината беше, че зарязах Камелия броени минути преди да пристъпим към олтара. Родителите ми искаха да ме убият, а баща й едва не го направи наистина. Единствените хора, които ме подкрепяха в това мое решение бяха баба ми и Джена. Вече сигурно целия град знае за това, че сватбата се е провалила. Предполагам, че това се дължи на многобройните журналисти и папараци, които се бяха струпали край портите на имението Робинсън. Не мога да повярвам, че провалих сделка за милиони и оставих една жена разплакана заради поредното момиче, което ще вкарам в леглото си. От друга страна, обаче наистина се чувствам облекчен. Не бих си се представил като женен мъж. Доколкото познавам Камелия нямаше да имам и глътка чист въздух, ако се бяхме оженили. Нямаше да мога да мръдна навън без тя да е като залепена за мен.
   Минаха два часа, откакто всичко приключи и приготовленията за сватбата бавно се връщаха обратно там, откъдето са дошли. Постарах се да се изнеса от имението на Камелия по най-бързия начин, защото едва ли искаха да ме виждат повече. Тя и баща й сигурно никога повече няма да пожелаят да дишат същия въздух като мен, но не ме интересува особено. Все пак не са ми любимите хора, с които да прекарвам свободното си време.
   Сега реших да насоча вниманието си към изпълнението на облога, който скъпата ми братовчедка ми предложи. Проблема беше само в това, че с Изабел дори не сме си говорили, а според правилата, аз трябваше да спечеля тази вечер. Това ми се струваше меко казано невъзможно. Никоя жена не е чак толкова лесна. Със сигурност ще ми трябва още време, но все пак не пречи да опитам. Не знам абсолютно нищо за нея. Къде живее, какво работи, дори не знам дали е свободна, но имам човек, който може би ще вкара малко светлина в тунела.
   Позвъних на входната врата на дома на баба ми и зачаках да ми отвори. Когато го направи, изобщо не изглеждаше разочарована или ядосана за разлика от родителите ми. Дори точно обратното. Изглеждаше щастлива. Покани ме във всекидневната и аз се настаних на канапето. Най-вероятно й беше любопитно защо съм дошъл, затова реших да не я мъча повече и да премина направо към темата.

- Бабо, какво знаеш за Изабел? – попитах, а тя ме погледна доста учудено.
- Изабел? Внучката на Мариса? – кимнах. – Много неща, но защо питаш?
- Струва ми се… интересна. – усмихнах се.
- Хари, аз не съм вчерашна и определено мога да чета. Знам защо искаш да разбереш нещо за нея, но тя не е такава.
- Знам, личи си. Просто искам да я опозная, може би с нея ще е различно.
- Добре, ще ти разкажа. Тя е много добро момиче. Много умна, наскоро завърши архитектура.
- Така ли? Тогава защо не работи при нас?
- Знаеш, че не мога да я накарам на сила, може би не иска да работи с нас. Както и да е. Живее с майка си, баба си и брат си.
- Ами баща й?
- Разведени са с майка й и доколкото Мариса ми е казвала, в момента се е установил в Канада.
- Изабел, каква е? Смисъл като характер?
- Независима. Много независима, има явно изявени принципи и определено не е момиче, което би се подала на опитен женкар като теб. – засмях се. – Тук съм сериозна, Хари. Освен ако нямаш истински намерения към Изабел, по-добре не се превръщай в част от живота й. Не заслужава това, което обикновено правиш с момичетата всяка сутрин.
- Ще ми кажеш ли къде живее? – попитах.
- Защо? – усмихна се.
- Искам да я видя и да поговоря с нея.
- Хари…
- Спокойно, само ще говорим. – уверих я, макар че аз сам не си повярвах.
- Добре. Улица Глен, номер 4921. Отвън е боядисана в бяло и сиво, с дълга алея и цветя под прозорците.
- Благодаря, бабо. – казах и се изправих.
- Все още не знам причината, поради която отмени сватбата с Камелия?
- Просто не си пасваме, това е.
- А с кого ще си паснеш? Или имаш намерението цял живот да си останеш един плейбой?
- Спокойно, все някога ще ми дойде времето. – ох, дано не скоро. Харесвам живота си такъв, какъвто е. – Само един последен въпрос? Изабел, има ли гадже?
- Не, доколкото знам. – това е повече от чудесна новина.
- Добре, благодаря.