The Handsome Player (BG Fanfiction)

14 - Камелия

Гледната точка на Изабел:
/На следващия ден/
   Тази сутрин станах още по-рано от обикновено, за да имам възможността да закуся. Разбира се, това беше само претекст пред майка ми и баба ми. Всъщност, исках да помисля за това как ще се промени работата ми във фирмата заради случилото се вчера. Ще излъжа, ако кажа, че не очаквах и съобщение, в което пишеше, че съм уволнена, но такова не дойде. Предполагам, че бих могла да продължа да работя за Хари, но отношенията ни от тук нататък ще са много различни. Строго професионални и ще говорим само по работа, макар че днес трябва да проведем един сериозен разговор на лична тема.
   Колкото и да не ми се искаше, стана време да тръгвам, а и закуската приключи. Брат ми отново се беше прибрал от работа в бара и умираше за сън, така че се качи горе. Мама също се приготви за работа, а баба щеше да излиза с приятелки. Взех чантата си и обух обувките си. Излязох от къщата и се качих в колата, която негодникът ми беше подарил. Проверих дали роклята, която също беше купил е на задната седалка и потеглих. Една от причините, поради които исках да говоря с него днес беше, за да му върна подаръците. Ясно ми стана, че всичко е било само за да ме вкара в леглото си. Не искам нищо от него.
   Когато паркирах в паркинга на фирмата и заключих колата, прибрах ключовете в джоба на дънките си, за да са ми на по-лесно. Бях благодарна, че гримовете ми бяха качествени и щетите по врата ми от онази вечер, изобщо не си личаха, защото иначе щеше да ми е много неудобно. Всички щяха да ме запят. Макар че никой не ми гарантира, че това няма да се случи и сега.
   Влязох в асансьора и натиснах копчето за шестнадесетия етаж. Оставаха броени минути, докато го срещна. Не бях готова за това, но нямах избор. Както каза Стейси, трябва да бъда силна и да му покажа, че съм добре. Вратите се отвориха и аз пристъпих на етажа. Запътих се към кабинета на Хари, където все още беше бюрото ми, но по пътя се засякох с Крис. Този добър мой приятел, който ме предупреди за всичко, а аз не му повярвах.

- Как си, Изабел? – усмихна се.
- Добре, ами ти?
- И аз. – отговори.
- Не съм те виждала на този етаж досега. Какво правиш?
- Госпожица Робинсън ме помоли да занеса едни документи на баща й.
- Госпожица Робинсън ли?
- Да, Камелия Робинсън. Бившата годеница на Хари, както предполагам знаеш. – бях учудена от това. Доколкото знам тя беше заминала за Париж след случилото се.
- Какво прави тук? Заедно с баща си?
- Явно въпреки проблемите, семейство Стайлс са ги убедили да не развалят сделката. Новите съдружници са. – кимнах разбиращо.
- Няма лошо. Нека да работят заедно. Все пак изборът на децата им няма нищо общо с бъдещето на фирмата.
- Така е.
- Е, аз ще тръгвам, че ме чака работа.
- Добре, няма проблем. Ще се видим по-късно. – кимнах положително и той продължи по пътя си.