The Handsome Player (BG Fanfiction)

29 - "Той не се е променил"

Гледната точка на Изабел:
/Две седмици по-късно/
   Когато погледна назад и в съзнанието ми се появи това, което видях в Рим се питам какво правя тук в момента? Може би любовта, която изпитвах беше толкова голяма, че не можех да сложа край. А знаех, че трябваше. Знаех, че в мига, в който се прибрахме в Маями, трябваше да приключа с тази болезнена връзка, която не ми носи нищо друго освен нещастие. Но не успях. Ето защо сега живея тук. В имението на Хари, където всяка вечер заспивам и всяка сутрин се събуждам с мислите за това, че той и братовчедка му са любовници. Не знам защо се съгласих да оставя така изведнъж семейството си и да дойда да живея с мъж, който дори не може да бъде верен на една жена.
   Колкото и налудничаво да звучи, през тези две седмици, в които живея тук има моменти, когато забравям какво съм видяла. Съзнанието ми просто изтрива спомените ми. В един момент не искам дори да съм близо до него. Не искам да ме докосва, да ме целува, но в следващия, това е всичко, от което се нуждая. Обичам го, но как да го накарам да се откаже от братовчедка си? Не съм убедена, че това ми е по силите, макар че напоследък не съм забелязала някаква близост между тях. Предполагам, че се дължи на факта, че Хари не се отделя от мен, откакто се преместих тук. Приличаме на съвсем нормална двойка, ако някой ни погледне отстрани. Вечеряме заедно, спим в едно легло, гледаме филми, излизаме навън и ходим на работа заедно при това с една кола. Правим всички онези малки неща, които по принцип биха ме накарали да се усмихна. Наистина получава се. Усмихвам се, но дори и малко да си позволя да си помисля, че всичко е наред и че нищо не е станало, и съзнанието ми напомня онази нощ в Рим.
   Тази вечер след поредния работен ден имах уговорка да се прибера до вкъщи и да се видя с майка си. Оставих я като в небрано лозе, когато й съобщих, че ще се местя да живея при Хари. Надявах се и Стейси да е там, за да мога да поговоря с нея. Не съм казала на никой за това, че братовчедите са любовници и съм убедена, че ако не излея мъката си на някой, ще полудея съвсем.

- Ще излизаш ли? – Хари се появи в спалнята, където в момента се приготвях.
- Да, ще отида да видя семейството си. – съобщих му и извадих един чифт обувки от гардероба, в който вече стояха и моите дрехи.
- Ако искаш мога да те закарам? – предложи.
- Няма нужда. Ще взема моята кола.
- Крис ще бъде ли там? – попита и се облегна на рамката на вратата.
- Не знам. Защо питаш?
- Не ми харесва да се навърта около теб.
- Той ми е само приятел. – не разбирах защо ревнува? Аз трябваше да ревнувам. От всичките момичета, които непрестанно се навъртаха около него и най-вече от братовчедка му.
- Предпочитам да разбере, че живееш при мен и връзката ни е сериозна. Не искам да направи нещо глупаво.
- Като например?
- Да те целуне. Бел, обещавам ти, че ако това стане, първо, ще го уволня, а след това ще го спукам от бой.
- Не се тревожи. Нищо няма да направи. – усмихнах се леко. – Ще тръгвам, защото закъснявам.
- Кога ще се прибереш? – интересно защо ли питаше?
- Не знам със сигурност. Ще вечерям там, така че ще се забавя няколко часа.
- Забавлявай се, слънчице.