The Handsome Player (BG Fanfiction)

47 - Коледа

Бележка от автора:
   Искам да се извиня за причиненото неудобство, относно 46 глава. Имаше проблем с приложението и всеки път, когато я качвах, тя беше автоматично изтрита. Проблемът се оправи чак през късния следобед. За жалост, по неясна за мен причина, 3 глава беше някак си изтрита. Качих я отново на мястото й, но тя продължава да се измества най-накрая. Извинявам се още веднъж. Обещавам, че въпреки случващото се THP ще бъде завършена. Все пак остават само още две глави. Благодаря за разбирането!

Неутрална гледна точка:
   Почти целия свят определя коледните празници за най-хубавите през годината. Времето, в което цялото семейство се събира заедно. Повечето хора свързват Коледа със снега, с уютния огън, който идва от камината и типичните филми, които въртят по телевизора всяка година. Там обаче, където нямаше сняг и нямаше нужда от камина, не беше по-различно. Може би беше доста по-топло и това да празнуваш такъв празник на тридесет градуса определеше може да е проблем за някой чужденец, но не и за тези, които непрекъснато бяха изложени на такъв климат.

***
 

  В семейството на Хари и Изабел, които живееха, откакто се помнят в Маями, подготовката за празника вече течеше. Семействата им щяха да дойдат на гости и така празното имение щеше да се напълни. Очакваха да са осем души плюс двете деца, които все още бяха само на един месец. За тях това беше поредната нормална вечер, в която обаче куп възрастни щяха да дойдат на гости и да започнат да им се радват.
   Часът бе шест вечерта. Докато Изабел се вихреше в кухнята и подреждаше масата в трапезарията, Хари се опитваше да успокои децата и да ги сложи да заспят преди гостите да са дошли. Щяха да ги събудят след около два часа, за да могат да издържат цялото това внимание и подмятане от човек на човек през остатъка от вечерта.

- Николас, моля те заспивай. – Хари се примоли на сина си, който лежеше в креватчето си и плачеше. Определено си личеше, че няма намерение да заспива. – Хайде, миличък. – подаде му биберона, за да го накара да замлъкне, а след това го зави.

   Тъкмо, когато изгаси лампата и в стаята стана тъмно, две гласчета се разплакаха. Той спря на място, направи няколко крачки назад и влезе обратно в детската като първо светна.

- Много сте непослушни тази вечер. Заспивайте иначе ще върна подаръците в магазина. – заплаши ги, но те само го погледнаха тихо за миг и продължиха да пищят. – Изабел! – извика я.
- Какво!?
- Трябва ми помощ. Не мога да ги усмиря.
- Хари, не можеш дори да преспиш децата. – Изабел мрънкаше, докато изкачваше стълбите, които водеха до втория етаж. – Да видим какво става тук.
- Не искат да спят. – Хари се оплака, но Изабел само се засмя. – Какво се смееш? Във фирмата никога никой не ми е упорствал така, както те в момента.
- Спри да говориш за работа. Нахрани ли ги? – той кимна положително. – Вземи Ейнджъл.