The Handsome Player (BG Fanfiction)

19 - Рожден ден

Гледната точка на Хари:
/Първи февруари/
   Още, откакто бях на шестнадесет, рождените ми дни протичаха по един и същ начин. Нямаше нищо разнообразно. Получавах все скъпи подаръци, които за жалост не ме караха да се чувствам щастлив. Във фирмата понякога организираха нещо по време на обедната почивка, но това се случваше повече преди да започна работа там. Сега никой не иска да ме изненада, защото ми се носи славата на лошия шеф. Освен това всяка година Джена ми организираше парти и то завършваше по един и същи начин. Аз бях в спалнята си с някое момиче, което е привлякло вниманието ми по време на купона. Никога не е било нещо специално, но тази година може би нещата щяха да бъдат различни. Партито отново щеше да се състои в дома ми. Вече дори не се правих на изненадан. Двадесет и седмият ми рожден ден обаче щеше да бъде по-специален. Сега имах Изабел и искрено се надявах, че ще дойде довечера. Когато я попитах във фирмата, тя се съгласи без да се замисля. Радвах се, че тази година с мен ще бъде някой, на когото наистина държа
   Беше седем вечерта и понеже работното ми време свърши, а къщата ми беше окупирана от подготовката за „партито изненадана”, трябваше да намеря къде да загубя цял час преди да отида и да взема Изабел. Прекарах го в бара на Люк, където Итън работеше отскоро. Поговорихме малко с него като предимно обсъждахме отношенията между мен и сестра му. Когато стрелките на часовника удариха осем, се качих в колата си тръгнах към дома на Изабел. Задръстванията бяха по-поносими тази вечер и успях да стигна сравнително бързо. Забелязах, че лампите в къщата светеха, а отвътре се чуваше музика. Сигурно празнуваха нещо. Тъкмо мислех да извадя телефона си и да пиша на Бел, когато вратата се отвори и тя излезе от там. Както винаги беше повече от прелестна. Роклята, прическата и грима просто допълваха красотата, която тя притежаваше по принцип.

- Прелестна си. Както винаги. – казах й след като се настани на седалката до мен, а после се наведох, за да я целуна.
- Благодаря. – забелязах, че се изчерви.
- Какво е това? – посочих малката кутийка в ръцете й.
- Подаръкът ти.
- Бел, казах ти, че не трябва да ми купуваш нищо. Това, че си с мен тук и сега е достатъчно.
- Да, но все пак… заповядай. – подаде ми подаръка, а аз го взех. – Не е нещо кой знае какво, но се надявам да ти хареса.

   Отворих внимателно капака на малката кутия и забелязах, че вътре имаше един прекрасен часовник, който определено си личеше, че струва много повече, отколкото изглеждаше. Не съм получавал толкова хубав подарък от години. Наистина ми хареса. Не беше нищо голямо, но жеста, значеше много за мен. Обърнах се към Изабел, която очакваше мнението ми, но вместо това се приближих до нея и залепих устните си за нейните. В първия момент беше изненадана от случващото се, но когато се осъзна отвърна на секундата.