The Handsome Player (BG Fanfiction)

5 - Среднощни съобщения

Гледната точка на Изабел:
   След като Хари ме остави пред дома ми и ме увери, че не е ядосан или обиден заради случилото се, вътрешно се успокоих. Изненадах се, когато дори поиска телефонния ми номер. Дадох му го без излишни въпроси или някакви съмнения, защото все пак тази вечер спаси живота ми. Излязох от колата му и се придвижих към входната врата. Часът беше единадесет и мама сигурно вече се е побъркала от притеснение. Най-вече не знам какво ще обяснявам заради вида, в който съм. Косата ми, роклята ми и обувките ми са мокри. Благодарна съм на Хари, че ми позволи да използвам банята на яхтата преди да тръгнем. За щастие успях да намеря кърпи и да се подсуша до толкова, че да не тече вода от мен. Поех си дълбоко въздух, подготвих се психически и отключих вратата. Влязох, очаквайки мама да ме посрещне буквално на прага и то наистина се случи така. Стоеше на няколко метра от мен със скръстени ръце и сериозно ядосано изражение. Когато ме огледа, стана още по-зле.

- Ще ми обясниш ли къде и с кого ходиш по това време? – този тон не вещае нищо добро.
- Итън не ти ли каза? – опитах се да запазя спокойствие, за да не се издам. – Бях с Крис.
- С Крис така ли? – кимнах. – Много странно, защото преди час говорих с него и той представи си, нямаше никаква идея за какво му говоря. – по дяволите!
- Мамо, аз мога да обясня.
- Да ми обясниш? О, бих чула обяснението ти какво правеше с онзи женкар, който най-нагло заряза годеницата си минути преди сватбата?
- Как разбра?
- Имам своите начини. – в превод ме е дебнела на прозореца.
- Беше просто вечеря, мамо. Нищо повече.
- Сигурна си ли?
- Да, убедена съм. Не е станало нищо.
- Тогава защо си в този вид?
- Дълга история. – история, която предпочитах да й спестя.
- Имам време. Говори, Изабел.
- Мамо, моля те… - започнах, но баба се появи и ме прекъсна.
- Клеър, стига. Изабел, не е дете. Може да излиза, с когото си поиска.
- Докато децата ми живеят под моя покрив, имам право да знам с кого са. Освен това, няма да оставя дъщеря си да се занимава с такива мъже, които само си търсят играчка за една нощ.
- О, престани. Твоят пък, защото беше самото съвършенство. – баба отново започна да се заяжда с мама за татко. Тази тема никога не се изчерпва.
- Всеобщ факт е, че свестните жени като Изабел, не ходят по богати женкари като този Хари.
- А ти като беше свястна, защо тръгна по един лентяй?
- Аз ще си лягам. – измъкнах се от двете каращи се жени и тръгнах по стълбите нагоре към стаята си.

   Влязох в спалнята и затворих вратата след себе си. Виковете на мама и баба все още се чуваха, но поне бяха по-заглушени. Захвърлих чантата си върху леглото и събух мокрите обувки, които занесох в банята си. Отървах се от също толкова мократа си рокля и я хвърлих в коша за пране. Дано Стейси не се ядоса прекалено много. Явно тази вечер ще се изкъпя за трети път. Пуснах топлата вода в душа и приготвих шампоан и сапун. Усещах се, че мириша на море и исках час по-скоро да махна тази миризма от тялото си.
   Не помня колко време стоях под течащата струя вода, но когато излязох от банята беше почти полунощ. Набързо облякох пижамата си и изсуших косата си, а след това се мушнах в леглото. Чантата ми още беше на него, затова бръкнах и извадих телефона си от там. Имах известие, за съобщение. Отворих го и останах доста учудена, когато видях, че беше от Хари. Нима е решил да ми пише след всичко, което стана по-рано? Добре е, че не съм го подплашила чак толкова много.

Хей, Бел! Надявам се, че си добре и утре ще дойдеш до фирмата?

   Прочетох написаното и погледнах към часа, когато го бях получила. Преди десет минути. Значи има вероятност да види отговора ми.

Добре съм. И да ще дойда.

   Написах и изключих телефона си само за да светне няколко минути по-късно.

Ще те чакам към единадесет.

   Зачудих се дали ще напиша следващото си съобщение, но въпреки това го направих.

Идеално. Може ли да те питам нещо?

Разбира се.

Защо ме наричаш Бел?

Belle от френски означава красавица. А ти си точно това.

   Не знам защо, но се изчервих от обяснението му. Може би причината беше в това, че никой друг досега не ме е наричал така.

Лека нощ!

   Написах му с надеждата, че ще престане с тези комплименти.

И на теб, Бел! ;)

   Защо ли не се учудвам от отговора му? Типично за него. Изключих отново телефона си и го оставих на шкафчето до леглото като първо си навих аларма за утре. Не искам да се успя и да закъснея. Макар че, едва ли бих могла да изглеждам още по-глупаво в очите на Хари след тази вечер? Все още недоумявам защо реагирах така? Може би вниманието му ми дойде в повече за една вечер. Не съм свикнала да контактувам с мъже. Е, като изключим Крис, разбира се, но с него сме само приятели все пак. Никога не съм говорила с някой с мисълта за нещо повече и може би това, че се случи прекалено бързо, оказа влияние. Но не можем да променим миналото. Мога само да се надявам, че Хари ще забрави тази вечер, точно както мисля да направя и аз.