The Handsome Player (BG Fanfiction)

23 - Алкохолът

Гледната точка на Хари:
   Едва ли някога преди съм се чувствал толкова зле, колкото в момента. Скандалът, който проведохме с Изабел във фирмата продължаваше да се повтаря в съзнанието ми. Не мога да повярвам, че тя спомена за напускане. Не можех да й го позволя. Тя беше най-добрата асистентка, която някога съм имал. Празноглавите манекенки, които взимах на работа само за да мога да спя с тях, нямаха и на половина знанията, които Бел имаше. Опитах се да я последвам и да оправя нещата, но баба не ми позволи. Каза ми, че ще се погрижи, но по изражението й разбрах, че този път и тя беше разочарована от мен. Баща ми също ме критикуваше за това, че съм наранил първото свястно момиче в живота си. Колкото до майка ми, тя стоеше отстрани, наблюдавайки случващото се с лека усмивка на лицето си. Едва, когато Изабел се скри от погледа ми, успях да се огледам наоколо. Повечето от служителите от този, а и от другите етажи се бяха събрали и гледаха с отворени усти. В този миг осъзнах, че ако Бел се върне на работа, всички ще говорят зад гърба й. Може би проумях защо толкова много искаше никой да не знае за нас и настоя да бъде в една стая с Крис по време на престоя ни в Ню Йорк. Беше едва сутрин, когато се разигра тази караница и вече не издържах тук. Затворих се в кабинета си за остатъка от деня, мислейки за Изабел и за това как мога да оправя нещата. Знаех, че трябва да направя и невъзможното, за да си я върна.

***
 

  Все някак успях да дочакам края на работния ден. Когато стрелките на часовника удариха шест, побързах да се изнеса от тук възможно най-бързо. Усещах погледите на служителите върху себе си и това сериозно ме изнервяше. Накрая не издържах и си изпуснах нервите на паркинга, където отново получих няколко погледа. Сякаш не са виждали двойка да се кара, или просто не са виждали мен да тичам след момиче. Каквато и да беше причината, личният ми живот не ги засягаше. Те бяха тук, за да работят и да изкарват пари, а не да обсъждат живота на други хора. Не исках да се прибирам в дома си, където отново всичко ще ми напомня за Изабел, затова реших да отида до бара. Може би един разговор със Зак ще ми се отрази добре. Той беше единствения ми верен и добър приятел. За разлика от Джейсън и Стивън на него можеше да му се има доверие и определено знаеше как да се държи с жените. Надявах се Итън днес да не е на работа. Не знам какво щях да му обяснявам, ако знаеше за случващото се между мен и сестра му. Сигурно ще иска да ме спука от бой и честно казано щях да му позволя да го направи. Аз си го заслужвам.
   Пристигнах в бара час и половина по-късно след като тръгнах. Това да живееш в голям град изобщо не е предимство, както повечето хора си мислят. Трябва да си в колата си поне два часа по-рано, за да не закъснееш за някъде. Задръстванията бяха пълна загуба на време. Досега сигурно щях да съм пиян и да съм забравил за момичето, което напълно е превзело ума ми напоследък. Бях паркирал автомобила си на паркинга отзад, защото едва ли ще мога да шофирам, ако изпия количеството алкохол, за което се подготвям.