The Handsome Player (BG Fanfiction)

3 - Строителна фирма Стайлс

Гледната точка на Изабел:

Изминаха няколко дни, откакто сватбата, на която бяхме поканени се провали. В ума ми все още се въртеше въпроса защо Хари беше дошъл до тук вечерта и освен това ме покани да излезем. Та ние дори не си бяхме говорили на сватбата. Той просто се появи за малко и ако не беше баба му дори нямаше да ме види. Не е станало нищо чак толкова. Освен това аз никога не бих излязла с някой, който първо не съм опознала. Просто не ми е в характера. Не е обществена тайна и блестящата му репутация с жените. Определено нямам намерение да бъда една от поредните му жертви.

Беше едва сутрин, а аз нямах никаква представа как ще прекарам остатъка от деня. Изобщо не съм привърженик на безцелното стоене вкъщи. Обикновено уплътнявам времето си като си търся работа. Понякога го правя от лаптопа си, а друг път обикалям града с надеждата, че някой строителен обект ще има нужда от малко архитектурна помощ.

Днес бях станала доста рано и приготвих закуска за семейството си. Мама хапна набързо и отиде на работа. Откакто се разведоха с татко и той спря да плаща издръжка на мен и Итън нещата станаха много по-сложни. На всичкото отгоре баба ми не работеше, макар че все още имаше тази възможност. Брат ми беше един мързеливец, който по цял ден гледаше телевизия или слушаше музика. Дори не учеше, а просто стоеше и чакаше всичко да му се направи наготово. Това семейство се крепеше единствено на мама и мен, но след като ме уволниха от ресторанта, в който работех като сервитьорка, положението сякаш наистина се влоши и липсата на пари започна да се усеща. Въпреки трудностите, някак си успяваме да се справяме. Плащаме си наема и не се лишаваме от прекалено много неща.

Докато оправях масата след закуска, чух, че телефонът ми звъни. Отидох до всекидневната и го взех от малката холна масичка, на която го бях оставила. Видях, че ме търсеше моя добър приятел и вече бивш колега от университета – Крис.

- Здравей, Крис. Не си ми звънял от две седмици. Започнах да си мисля, че не искаш да говориш с мен. – казах и седнах на дивана, за да говоря спокойно.

- Съжалявам, Из. Просто си намерих работа и тук всичко е под пълна пара.

- Какво? Намерил си работа? Това е страхотно! Много се радвам. – поне на един от нас му е излязъл късмета.

- Да, наистина е по-трудно от очакваното в тази област. Преминах през хиляда интервюта и квалификации, но ме избраха.