The Handsome Player (BG Fanfiction)

41 - Кой е той?

Моля, прочетете бележката след главата!

Гледната точка на Изабел:
   Съобщаването на годежа между Дилън и мен не се прие особено добре от някои хора в дома ми, но това не ме притесняваше. Ние се обичахме и щяхме да се оженим може би около шест месеца след като близнаците се родиха. Тази вечер и двамата не можехме да заспим затова сутринта станахме рано и решихме да приготвим закуска. Всъщност, Дилън настоя да приготви закуска, защото искаше да се хареса на баба ми. По принцип нямаше смисъл, защото баба ми наумеше ли си, че не харесва някого, няма шанс да си промени мнението. Не пожелах да му убивам желанието затова го оставих да се вихри в кухнята, а аз се настаних на дивана пред телевизора. За тези шест месеца, през които отсъствах сутрешната програма не се беше променила.
   Бях се загледала в любимата си водеща, когато на вратата се позвъня. Учудих се, защото беше едва осем и почти никой в квартала не ставаше толкова рано, освен ако не отиваше на работа. Дилън се появи целия омазан в брашно, а това предизвика смехът ми.

- Скъпа, извинявай, но би ли отворила? Виж в какъв вид съм.
- Да, виждам. – засмях се отново и го помолих да ми помогне да се изправя. – Аз ще отворя, а ти се връщай в кухнята. Не обичам изгорели палачинки. – при споменаването на думата палачинки, Дилън буквално излетя към кухнята, откъде вече се носеше миризма на изгорено.

   Отне ми около три минути да се довлача до входната врата и още толкова, за да намеря ключ, с който да отключа. Моите бяха пуснати някъде из дамската ми чанта, а както повечето жени и аз никога не успявах да намеря нещо вътре. Накрая стигнах до решението просто да я изсипя. Съдържанието й изпопада, но поне ключовете се появиха. Завъртях ключалката и отворих вратата, поставяйки една усмивка на лицето си. За жалост тя изчезна в мига, в който видях кой стои отсреща ми. Беше Хари. Не го бях виждала, не го бях чувала, а и не исках да направя нито едно от двете през изминалите месеци. Чувствах се добре, когато знаех, че сърцето ми е в безопасност. Че няма опасност да стана жертва на поредната извратена игра между братовчедите любовници.

- Изглеждаш… - започна и ме огледа. – Невероятно красива. – изненадах се от думите, които използва. Според мен, аз бях всичко друго освен красива и други подобни синоними точно в тези последни месеци от бременността.
- Какво правиш тук? – попитах го скептично настроена към причината, поради която е дошъл дотук.
- Баба ти се е обадила на моята и тя ми каза, че си се върнала. Просто исках да видя майката на детето си. – усмихна се. – Може ли да вляза? – попита учтиво.
- Да, разбира се. – направих му място, за да мине. Докато вървеше към дивана имах възможността да го огледам. Не изглеждаше чак толкова променен.
- Не мога да повярвам, че замина за шест месеца и нито веднъж не ми се обади. – каза със спокоен, но изпълнен с тъга тон.
- Нямаше да има смисъл. Заминавах, защото исках да те забравя, а не за да си все още в ума ми. – оправдах се. – Всъщност, хубаво е, че дойде. Трябва да поговорим за нещо.
- Добре, слушам.
- Преди четири месеца отидох на преглед при лекаря си в Торонто. Оказа се, че…
- Какво? – беше доста любопитен да разбере.
- Близнаци са.
- Близнаци? – кимнах положително. – Господи, това е страхотно! – усмихна се искрено. – Момчета или момичета?
- Едно момче и едно момиче.
- Значи ще имам син и дъщеря?
- Да. В Рим направо си надминал себе си. – той се засмя и сви рамене невинно.
- Не мога да повярвам, че ще имаме две бебета. Това е най-хубавата новина, която съм получавал от месеци. – признавам, че наистина изглеждаше щастлив. Искрено щастлив. – Решила ли си как ще ги кръстим?
- Не, надявах се, че ще ми помогнеш в избора. – казах тихо и сведох поглед. Честно казано с Дилън все още не бяхме дори започнали да търсим имена. Всеки път, когато се опитвах да го накарам да седне с мен и да изберем нещо, той избягваше темата. Натъжавах се, но го разбирах. Едва ли би искал да избира имена за децата на друг мъж.
- Разбира се, че ще помогна, любов моя. Не мога да повярвам, че ще имам дъщеря, за която да се грижа и син, с който ще можем да играем футбол.
- Хари… аз трябва да ти кажа още нещо.