The Handsome Player (BG Fanfiction)

4 - Срещата

Гледната точка на Изабел:
   Шест часа вечерта е, а аз все още се питам как можах да приема предложението на Хари за среща. За разлика от мен, Стейси беше доста по-развълнувана. Не разбирах причината, поради която се държеше като тийнейджърка. Единственото, което правеше в момента беше да рови из гардероба ми. Казах й, че ще си избера дрехи сама, но тя настоя да го направи вместо мен. Изпитвах леко притеснение от това какво ще избере. Моя стил беше много различен от нейния. Тя предпочиташе да носи по-отворени и разголени дрехи, докато аз бях абсолютната противоположност.

- Безнадеждна си. – каза най-сетне и затвори гардероба ми. – Нямаш нито една по-интересна рокля.
- Казах ти. – подсмихнах се, защото я бях предупредила, че няма да намери това, което би искала.
- Имаш късмет, че най-добрата ти приятелка е тук и ще те спаси.
- Не, Стейси, моля те…
- Млък. – размаха ми пръст и аз веднага замлъкнах. – Влез и се изкъпи, докато аз изтичам до нас.

   Нямах друг избор, освен да я послушам. Познавах я и знаех, че няма да склони пред моите молби да ме остави сама да се облека. Влязох в банята и пуснах топлата вода в душа. Докато се къпех, се замислих как ли ще протече вечерта? Ако Хари очаква нещо повече от просто вечеря, ще се наложи да си избере друго момиче, защото с мен няма да постигне нищо. Единствената причина, поради която се съгласих беше надеждата, че ще ме остави намира. Искаше вечеря и ще я получи, но след това по-добре да не ме търси отново.
   Излязох от банята с кърпа около тялото си и забелязах Стейси, която вече беше дошла и стоеше на леглото, ровейки в телефона си. Забелязах някакъв пакет до нея и веднага се зачудих каква ли развратна рокля може да има вътре. Позволи ми първо да си облека бельо и да изсуша косата си преди да ми покаже.
   Бавно отворих кутията от Стейси и останах без думи. Вътре се намираше една прекрасна бяла рокля с черна дантела в горната част. Най-важното беше, че не беше прекалено открита. Беше идеална. Най-красивата, която съм виждала.

- Стейси, не мога да я облека.
- Можеш. Подарявам ти я, оказа се, че на мен ми е малка, но ако ти стане е твоя. – усмихна се и ме прегърна.
- Благодаря много, Стейс, страхотна си.
- Няма защо. А сега по-добре се обличай, за да не закъснееш.

   Облякох роклята, която ми пасна перфектно. Сякаш беше правена за мен. Стейси ми помогна да накъдря косата си, а след това направи и грима ми. Когато се погледнах в огледалото, определено ми хареса това, което виждах. Не приличах на себе си. Изглеждах като една нова и различна Изабел, но наистина ми хареса. Може би трябва най-сетне да изляза от черупката си и да се променя. Като за начало може би ще обновя гардероба си.
   Когато бях напълно готова, помолих Стейси да ми повика едно такси, а аз обух белите си високи токчета и взех чантата си, в която бяха парите и телефона ми. Сега оставаше само да се промъкна покрай майка си. Прибра се преди около час и в момента би трябвало да готви. Дано не се засечем, защото иначе не знам какво ще обяснявам. Започнах да слизам тихо по стълбите като внимавах къде стъпвам. Някои от стъпалата скърцаха. Добрах се до вратата благополучно, но малко преди да я отворя, чух как някой си прочисти гърлото зад мен. Обърнах се и видях брат си със скръстени ръце.