The Handsome Player (BG Fanfiction)

25 - Всички пътища водят към Рим

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Хари:
Все още, когато върна лентата назад и се сетя за това, че казах на Изабел, че я обичам, се изненадвам от себе си. Никога не съм си мислил, че ще съм способен да кажа тези думи на някое момиче. Смятах, че любовта е нещо глупаво, че не съществува, но явно много съм грешал. Определено е нещо невероятно, което не може да се опише с думи. Бях изключително радостен, че Изабел се съгласи да дойде с мен. Бях си взел три дни отпуск от фирмата, а вчера, докато тя си мислеше, че работя всъщност подготвях престоя ни там, където отивахме. Когато попитах баба къде да отидем, тя веднага ми каза Париж. Не се съгласих, защото ми се стори прекалено банално. Исках да отидем на по-специално място. Ето защо избрах Рим. Цял следобед се бях занимавал с търсене на хотели и се почувствах изключително облекчен след като намерих подходящият. Отново щяхме да пътуваме със самолета на фирмата само че този път щях да съм сам с любимото си момиче. Все още не й бях казал къде отиваме, защото исках да бъде изненада. Надявах се всичко да й хареса. Исках да я убедя в това, което чувствам, за да може да се върне при мен. Това е всичко, от което се нуждаех в момента.

- Защо не ми кажеш къде отиваме? - Изабел ме попита, докато наблюдаваше облаците през малкото странично прозорче. Този път беше много по-спокойна относно летенето.
- Казах ти вече, изненада е.
- Моля те. - примоли се, а аз се засмях. - Поне ми кажи има ли часова разлика?
- Да. Шест часа. - отговорих.
- Значи, когато пристигнем ще е пет следобед? - кимнах положително. - Няма да мога да заспя вечерта.
- Не се тревожи ще излезем, ще се разходим, може да вечеряме някъде и чак тогава ще се приберем в хотела. Ще ти се доспи, уверявам те.
- Щом казваш.
- Може ли да седна до теб? - реших да я попитам, защото все още не бях наясно с това дали мога да съм близо до нея.
- Разбира се. - усмихнах се и станах от седалката, на която седях досега.

Настаних се до нея и забелязах, че тя побърза да погледне отново през прозореца. Толкова много исках да я целуна. Исках да усетя устните й върху моите възможно най-скоро, но не бях сигурен дали няма да ме отблъсне. Отношенията ни бяха доста сложни в този момент. Реших да рискувам и едната ми ръка хвана нейната. Тя се обърна и ме погледна. Използвах възможността, която имах и се наведох към нея. Бързо слях устните ни, защото се страхувах, че ако разбере какво съм на път да направя ще прекрати всичко. За моя огромна радост, отвърна. Усмихнах се леко и задълбочих целувката. Ръцете ми се преместиха на кръста й, а след това за част от секундата я преместих в скута си. Приближих я максимално близо до себе си, докато продължавах да я целувам все така настоятелно.