The Handsome Player (BG Fanfiction)

49 - Предателството

Гледната точка на Хари:
   Положението в полицейския участък определено беше нажежено. Навсякъде обикаляха полицаи, чиято единствена задача беше да намерят и спрат Джена от това да пресече границата. Никой не знаеше къде може да е отишла. Всички бяха в пълно недоумение, защото сякаш се беше изпарила или беше станала призрак. Всички летища бяха информирани за нея, а снимката й беше разпространена навсякъде. Дори и в новините, които прекъснаха поредния Коледен филм по телевизията. Нямах съмнение, че вече семейството ми са разбрали за това. Получих съобщение от Бел, в което ми ставаше пределно ясно, че вече всички знаят. От приятелите ми, през семейството ми, до най-низшия служител във фирмата.

Вярно ли е? Джена е искала да ме убие и сега е избягала?

   Прочетох съобщението няколко пъти и със сигурност можех да доловя болката в гласа на Изабел.

Да. Съжалявам, скъпа. Вината не е твоя. Не се измъчвай с такива мисли. Всичко ще бъде наред и ще приключи още тази вечер. Обещавам ти. Кажи на останалите да не се тревожат.

   Отговорих с надеждата, че ще успокоя всички гости, които в момента се бяха събрали в дома ми и се чудеха какво става. Трябваше да намеря Джена. Щом полицията не можеше, аз щях да го направя. Просто не можех да стоя на едно място в кабинета на Джоунс и да не правя нищо друго освен да се надявам. Измислих една идея, която обаче никак не беше изпипана и затова реших да я споделя с Гейб. На него много му хареса и ми помогна да довършим замисъла, а след това да обясним подробно на всички, които полагаха усилия за този случай, как по-точно ще протече залавянето на братовчедка ми. Всичко звучеше доста просто и лесно, но много неща можеха да се объркат. Основните съставни части на плана бяха: да се свържа с Джена и да я убедя да говори някъде с мен.

***
 

  Опитите ми да се обадя на Джена и шанса тя да ми вдигне се увеличаваха, а надеждата си отиваше. Звънях й сигурно двадесет пъти, но тя не вдигаше. Даваше свободно, но не получавах отговор. След поредния път реших, че се отказвам и този план няма да сработи. Всички полицаи около мен въздъхнаха разочаровано, но въздишките им секнаха, когато телефонът ми звънна. На екрана се изписа името на братовчедка ми. Гейб ми направи знак да вдигна, а аз направих именно това.

- Ало, Джена, къде си? – попитах я, шепнейки.
- Защо те интересува? – определено ми беше сърдита.
- Защото си поръчала убийството на Изабел и си откраднала пет милиона от фирмата. Цял Маями те търси.
- Откъде знаеш за това? – звучеше учудена.
- От полицията. Идиота, който си наела да сгази Изабел е проговорил, а банката се е обадила.
- По дяволите! Знаех си, че няма да мога да разчитам на никой друг освен на себе си.
- Джена, искам да ти помогна. Нека се срещнем някъде и ще поговорим.
- Какви ги говориш? Ами Изабел и децата ти? Те не са ли по-важни за теб от мен?
- Разбира се, че не. Искам да ти помогна. Не заслужаваш този живот. Много съм ти обиден и съм страшно ядосан, че си искала да убиеш Изабел, но всички правим грешки. Познавам те и знам, че ти не си такава. Заслужаваш втори шанс. Аз ти го давам, но семейството ни и полицията няма да го направи, затова моля те, позволи ми да ти помогна. Не е нужно да ме лъжеш. Знам, че си уплашена. Нека дойда да те взема. Къде си? – погледнах за одобрение към Джоунс, а той кимна положително и ми направи знак да продължа. – Джена, скъпа, къде си?
- На пристанището. Ще отплавам с лодка заедно с парите.
- Ще дойда с теб.
- Какво? – попита шокирана.
- Ще дойда с теб. Изчакай ме. Ще съм там възможно най-скоро. На кой кей си?
- Двадесет и втори.
- Идвам веднага. – уведомих я и затворих телефона.
- Чудесно. Всички екипи да се пренасочат към кей 22. Не се показвайте, докато не получите сигнал. Повтарям: не се показвайте, докато не получите сигнал. – разгласи на всички присъстващи в стаята и съобщи по радиостанцията на колегите си, които все още издирваха Джена из града. – Да вървим. – Джоунс ме потупа по гърба, а това означаваше, че преминаваме на фаза втора от плана.