The Handsome Player (BG Fanfiction)

13 - "Отдадох се на един женкар"

Гледната точка на Хари:
/На сутринта/
   Снощи заспах с мисълта, че на сутринта, когато се събудя вината, която изпитвах ще е отшумяла, но не беше така. Погледнах към часа и видях, че беше шест сутринта. Погледнах към Изабел, която спеше спокойно. Изглеждаше много по-красива, отколкото очаквах. Дългата й коса беше разпиляна по възглавницата и тя все още си изглеждаше невинна, въпреки нещата, които направихме снощи. Все още ми беше трудно да повярвам на това, че беше девствена. Всяко момиче, което е точно толкова красиво, колкото нея, би трябвало да е преследвано от момчета. Мисля, че никога преди не съм се чувствал толкова виновен, колкото сега. Откраднах нещо толкова специално от Изабел, което тя трябваше да даде на човек, който наистина я обича. Не биваше изобщо да се съгласявам за този облог с Джена. Не трябваше да я каня в дома си снощи, не трябваше да я целувам. Ако само знаеше причината, поради която в момента се намираше в леглото ми, нямаше да иска да ме види повече. Щеше да ме намрази. Никога не съм позволявал на момиче да спи тук. Обикновено след като приключим, винаги ги карам да си тръгват. Но не и този път. За моя голяма изненада, не исках Бел да си тръгва, но аз трябваше да го направя. Не мога да я гледам в очите и да се правя, че всичко е наред, че съм щастлив затова, че ми се е отдала. Щях да се предам и да й призная всичко.
   Изправих се от леглото и след като събрах дрехите си, които бяха пръснати по пода, влязох в банята. Трябваше да се изкъпя, защото миришех на секс, а трябваше да отивам на работа. Докато се приготвях, се стараех да бъда тих. Не исках да събудя Изабел, просто защото щеше да е много трудно да говоря с нея. Когато се приготвих напълно, взех един лист хартия и химикал. Написах бележка на Бел и я оставих върху възглавницата си. След това трябваше да се погрижа за още нещо. Взех диска, който със сигурност вече не е празен и го прибрах в кутията му. Изключих камерата и я върнах в тайното чекмедже, където никой освен мен не пипаше. Дори го държах заключено. Преди да изляза от стаята се приближих към Изабел, която все още не беше помръднала.

- Много съжалявам, че постъпих така с теб, слънчице. Съжалявам, че се подиграх с невинността ти. – прошепнах тихо, галейки нежно бузата й, преди ръката ми да се измести към косата й. Изабел се размърда леко, но продължи да спи, а това беше добре.

   Прибрах диска във вътрешния джоб на сакото си и излязох от спалнята си. Слязох по стълбите надолу и видях, че Сара е подранила днес. Тя беше жената, която идваше два пъти седмично да почиства имението. Вършеше добра работа и мога да кажа, че е единствената друга жена след баба ми, Изабел и Джена, която уважавам. Тя беше на възраст малко над четиридесет и имаше прекрасна дъщеря, която все още беше само на осемнадесет. Казваше се Ейми. Често идваше с майка си, но не, за да й помага. Обикновено, докато Сара чистеше кухнята или хола, ние с Ейми бяхме горе в банята ми. Няма да стане много хубаво, ако майка й разбереше, че чукам единствената й дъщеря, която е с осем години по-малка от мен.