The Handsome Player (BG Fanfiction)

16 - Втори шанс

Гледната точка на Изабел:
   Веднага след като се прибрах у дома първата ми задача беше да се обадя на Стейси и да я попитам дали иска да отскочи с мен и Крис до бара, където работи Итън. Тя естествено се съгласи на мига. Никога не би пропуснала възможността да излезе вечер, особено ако аз съм с нея. Не ходя много по такива места и затова често се налага тя да бъде сама, но тази вечер ще е поредното изключение. Предупредих Итън, че ще го навестим преди да тръгне и изненадващо той нямаше нищо против. След това съобщих на мама и баба, че ще излизам и се качих горе в спалнята си. Взех си един душ и приготвих роклята, която мислех да облека. Беше черна дантелена рокля, която за разлика от останалите ми беше малко по-къса. Стигаше до средата на бедрата ми. Реших, че тази вечер ще се погрижа за външния си вид малко повече. Накъдрих косата си и си сложих грим. Черни сенки, които гледах обаче да не стоят толкова наситени, спирала, очна линия, руж и най-вече любимото ми ярко червено червило, с което вида ми беше завършен. Взех една малка чантичка, в която поставих телефона и парите си и мога да кажа, че бях готова. Обух черните си високи токчета, напръсках се с парфюм и се огледах за последно в огледалото. Бях доволна от това, което виждах. Излязох от стаята и се върнах обратно във всекидневната.

- Приятно прекарване с Крис и Стейси. – пожела ми мама.
- Благодаря. – беше почти осем и вече виждах силуета на Крис през един от прозорците. Реших, че няма смисъл да го карам да чака. Излязох отвън и го видях. Беше облечен с дънки и бяла тениска, върху която имаше черно кожено яке. Напоследък бях свикнала да го виждам в елегантни костюми и сега ми се стори доста различен.
- Много си красива Изабел. – каза и се усмихна.
- Благодаря. Ти също не изглеждаш зле. Ще завъртиш главата на някое момиче тази вечер. – той се засмя леко и погледна към земята. Да не би това да е болезнена тема?
- Стейси ще дойде ли?
- Да, но каза, че ще ни чака направо там. Знаеш, че живее в центъра. – Крис кимна положително, но в следващия момент се намръщи.
- Къде е колата ти? Чак сега забелязах, че я няма. – защо изобщо му трябваше да го прави?
- Ами… върнах я на Хари. – всъщност, аз сега не го лъжех нали? Наистина му я върнах, но просто премълчах причината, поради която го направих.
- Защо?
- Не ми беше съвестно. – Крис кимна и за щастие остави тази тема на една страна.
- Да тръгваме тогава. – повикахме си такси, защото най-вероятно малко или много щяхме да пием някакъв алкохол и не ми се рискува да стане някой пътен инцидент.