The Handsome Player (BG Fanfiction)

34 - Вечеря?

Гледната точка на Хари:
/Три дни по-късно/
Тази вечер, щеше да се състои вечерята, на която Изабел трябваше да съобщи на родителите ми, че ще има дете от мен. Още от сега ми беше пределно ясно, че нищо нямаше да протече, така както и аз, и тя сигурно се надяваме. Притеснявам се повече за реакцията на майка си, защото тя честно казано не одобрява Изабел особено. Срещна я веднъж на фирменото парти и след това татко каза, че цяла нощ му е говорила за това как тя не е подходяща за нашето семейство и някакви други глупости, които дори не си направих труда да запомня.
През тези три дни, Изабел си беше вкъщи. Аз отново нямах асистентка и трябваше да се справям сам, но го преживявах някак си, щом знаех, че тя е добре. Проблемът беше, че вършех всичко механично. Не се замислях и правех много грешки. Непрекъснато ми връщаха документи, защото съм се разписал на всяко друго място по листа, но не и на обозначеното. Мислите ми не можеха да се концентрират върху работата. Бяха само и единствено при Изабел и това, че след девет месеца, щях да бъда баща. Все още не можех да го осъзная напълно, но след дългия разговор с баба, започнах да гледам на нещата от добрата страна. Щях да имам дете. Едно малко копие на мен и на Изабел, за което ще направя всичко възможно то и майка му да живеят при мен. Това бебе всъщност беше най-големият подарък, който някога бих могъл да получа. Това беше моя шанс да се събера с Бел и никога повече да не й позволя да напусне живота ми. Точно сега би трябвало да се сближим, а не да се разделяме. Това е възможността, от която се нуждаех. Щях да докажа на Изабел, че мога да бъда добър баща и да осигуря всичко, от което тя и детето ще се нуждаят. И нямах предвид само финансово.
Вечерята беше уговорена за осем вечерта. Изабел дори не пожела да ми се обади, за да ме покани. Просто ми написа съобщение, че има да казва нещо важно на мен и на семейството ми. Доста трудно успях да убедя мама да приеме, но в крайна сметка го направи след доста убеждения и от страна на баща ми, който всъщност наистина се надяваше, че това между мен и Бел ще се оправи. Въпреки че в съобщението не пишеше нищо конкретно, знаех, че няма да е добра идея, ако Джена дойде с нас. Ето защо, когато се появи на прага на дома ми, издокарана и готова да направи живота на Изабел ад, аз просто затворих вратата под носа й. Успя да схване намека и си тръгна, макар че на сто процента съм убеден, че ми е бясна. Сега, обаче не трябваше да мисля за нея и настроенията й. Трябваше да мисля за Изабел, бебето и родителите си, които можеха да направят най-големия скандал, който някога съм виждал.