The Handsome Player (BG Fanfiction)

35 - Чувства

Гледната точка на Изабел:
   Точно, като според очакванията ми, снощният план за вечеря беше пълен провал. Не можеше да мине по-зле. Единствената хубава част от всичко това беше, че тези, които трябваше да знаят, че съм бременна, го узнаха. Все още съм жива и мама не ме е изгонила от вкъщи, което е добре. Смятах, че състоянието ми на бременна няма да ми повлияе особено вредно, ако продължа да работя във фирмата още известно време. Баба се опита да ме убеди да прекратя, но аз отказах категорично. Нямах никакво намерение да си лежа на дивана по цял ден и да чакам всичко да ми бъде сервирано на готово.
   Всяка сутрин се събуждах с аларма и тази също не беше изключение. След като се разсъних, реших, че е време да ставам. Първо се отбих в банята, за да си взема набързо един душ и да си измия зъбите. Може би, откакто разбрах, че съм бременна получих вредния навик всеки път, докато се къпя да се оглеждам в огледалото. Все още бях към началото на втория месец и изобщо не си личеше, че нося дете, но след още два месеца, дрехите ми ще започнат да ми отесняват. Веднага след като се оправих в банята, се върнах в стаята си, за да се облека. Извадих една розова рокля от гардероба си, която наподобяваше блуза и я облякох. Сресах косата си и захванах бретона си с една фиба. Сложих си едно колие, което да подчертава деколтето на роклята и едни обици в комплект с него. Добавих светъл грим, както винаги и обух един чифт дантелени бели обувки. Взех чантата си, в която само натъпках телефона си и се огледах за последно в огледалото. Излязох от стаята си и първо реших, че ще се отбия през кухнята, за да закуся.
   Все още беше сравнително рано и никой не беше станал. Нямах време да приготвя нещо, затова се зарадвах, че все още има няколко останали палачинки от вчера сутринта. Определено се чувствах много по-гладна от обикновено и това си личи и в броя на палачинките, които изядох. Даже бих питала и за допълнително, но за жалост нямах време да приготвя.
   Бързата ми, но добре засищаща закуска приключи и аз вече можех да тръгвам за фирмата. Взех ключовете си за колата и излязох от вкъщи. Качих се на шофьорското място и подкарах автомобила по добре познатите ми вече пътища. Едва час по-късно, бях пред компанията. Причината беше в задръстванията, които обаче бяха по-поносими с музиката от радиото.
   Влязох през входа като първо поздравих охраната, а след това се усмихнах й на Валерия. Качих се в асансьора, който водеше към шестнадесетия етаж, заедно с още един куп от други хора. Понеже влязох първа, щях да изляза последна, така че щях да прекарам малко време тук, защото повечето хора спираха на различни етажи. Най-накрая успях да стигна до етажа и кабинета, в който честно казано нямах никакво желание да стъпвам. Влязох вътре и без дори да поглеждам Хари, който пишеше нещо на компютъра си, се настаних зад бюрото си. Предстоят ми доста тежки дни, това беше повече от ясно.