The Handsome Player (BG Fanfiction)

32 - Тест

Гледната точка на Хари:
   Ето че половин час по-късно стоях на мястото си зад бюрото в кабинета си, превъртайки целия ни разговор с Изабел и питайки се дали това, което съм на път да направя е правилно. Как можах да допусна случилото се в Рим? Трябваше да се досетя, че Джена сигурно е намислила нещо. Все още не можех да повярвам, че тя отново е главния подстрекател на това, че Изабел не иска да ме вижда. Бях толкова ядосан и вече определено изпитвах съмнения, че братовчедка ми го е направила просто, защото иска да ми докаже, че аз съм един женкар. Колкото повече размишлявам, толкова повече започва да ми прилича на ревност, а това никак не ми харесва. Беше крайно време да се взема в ръце. На двадесет и седем съм. Не мога да продължавам с разхайтения начин на живот. Трябва да намеря начин да си върна Изабел, но за да стане това, трябва да се отърва от излишния товар.
   Изправих се от кожения си стол и твърдо решен да направя, това което си бях наумил, излязох от кабинета си. Тръгнах по коридора, който водеше до офиса на братовчедка ми. Трябваше сериозно да си поговорим с нея. Силно се съмнявам, че изходът от тази разговор, ще бъде толкова спокоен, както предишните. В рамките на две минути бях пред черната врата, върху която имаше надпис с името Джена. Обикновено никога не съм чукал по вратата й и сега също нямаше да го направя.

- Добре, че дойде. Трябва да обсъдим едни неща по новия договор. – каза и започна да рови за някакви документи в мига, в който ме видя.
- Не съм тук, за да говорим за договори, Джена. – тонът ми определено беше много по-хладен от обикновения ми начин на говорене към нея.
- Какъв е този тон? – попита възмутено. – Какво пак не е наред?
- Целият ми живот не е наред. Трябва да поговорим за това, което се случи в Рим. – тя се усмихна.
- Да, беше ни много хубаво и определено трябва да го повторим.
- Не, Джена няма да го повторим.
- Какво означава това? – изправи се от стола си и дойде мен. В очите й се четеше шок. – Какви ги говориш?
- Това, което чуваш. Приключихме. Не искам повече облози, не искам повече секс, не искам любовница.
- Ти се шегуваш, нали? – засмя се силно.
- Не, напротив. Сериозен съм. Искам да си само моя братовчедка от тук нататък и нищо повече.
- Не можеш да ми го причиниш. Не можеш. – забелязах, че за първи път от много години насам Джена щеше да се разплаче.
- Аз нищо не ти причинявам. Просто… наистина се влюбих. Не мога да продължа да наранявам Изабел.
- Тя няма да разбере, ако сме внимателни.
- Престани да ме лъжеш. Видяла ни е в Рим. Тя е била тази, която е влязла в стаята ти.
- Сериозно? – направи се на изненадана.
- Не се прави, че не знаеш.
- Кълна се, че нямах представа.
- Така ли? – тя кимна положително. – Тогава защо си оставила обиците си на нощното й шкафче онази нощ? И защо си написала бележка, в която пише, че можело или да ме делите, или тя да се махне от живота ми, а?
- Аз… - започна, но очевидно не знаеше как да завърши.
- Какво ти? Какво? Изабел е знаела от цели две седмици. От две проклети седмици и въпреки това се премести да живее с мен. Позволяваше ми да я целувам, макар че ме е видяла с теб в банята. Това е било шанс да се поправя. Ако ти не беше, оставила обиците и бележката онази нощ, сега всичко можеше да е различно. Мислила си е, че съм се променил заради нея и честно казано в момента ме е яд, че не съм го направил навреме.
- И затова реши да сложиш край на връзката ни? На това прекрасно нещо, което имаме от толкова години насам? Не можеш да го направиш заради една глупачка. Още по-малко глупачка, която трябваше да бъде само един облог и толкова!
- Тя не е глупачка. Тя е най-доброто, което някога съм имал и не искам да я загубя. В момента дори съжалявам, че се обзаложихме така за нея. Искаше ми се да не залагам девствеността й с теб. Знам само че ще си я върна, ще я накарам да ми прости, а след това ще й предложа брак.
- Ти не говориш сериозно? Ти не си наред? Хари, сигурен ли си, че не си болен? – попита ме и за миг може би помисли, че се шегувам или съм взел прекалено много хапчета против главоболие.
- Съвсем здрав съм, мога да те уверя в това. Приключихме Джена. Не искам никакъв сексуален контакт с теб повече.
- Добре, хубаво. Залъгвай се. Няма да издържиш и една седмица без мен. – заплаши ме.
- Напротив. Ще го направя. Ще издържа цял живот без теб и услугите ти.
- И защо мислиш така? Да не би Изабел да се е съгласила да те задоволява?
- Не, просто имам едно нещо, което се казва ръка, представи си. – усмихнах се, а тя ме погледна шокирано. – Край, братовчедке.
- Не можеш да си позволиш да прекратиш връзката ни само защото възлюбената ти е разбрала за нас.
- Дори да бях разбрал по-рано, пак всичко щеше да завърши по този начин. Обичам я прекалено много, за да я оставя да си тръгне.
- Едва ли си сериозен? Хубаво, ще си я върнеш, но да й предложиш брак? Хари, моля те, дори аз не съм толкова глупава, за да ти повярвам, а съм блондинка.
- Повярвай ми, ще го направя. Само да успея да си я върна и всичко да върви добре, няма да чакам повече от два месеца, за да сложа пръстен на ръката й.
- Значи се разделяме просто така? Без секс, без целувка?
- Да, точно така. Каквото е било, това е. Последната ни огромна грешка беше в Рим. И мога да ти се закълна, че ще го помня цял живот, но не заради секса с теб, а защото там безвъзвратно разбих сърцето на любимата си. – казах и хванах бравата на вратата. – Приятен ден, Джена.