The Handsome Player (BG Fanfiction)

11 - Асансьорът

Гледната точка на Изабел:
/На следващия ден/
   Алармата звънна, изваждайки ме от спокойния сън. Както всяка сутрин, беше шест и половина и това означаваше, че трябва да стана и да се приготвя за работа. Оправих леглото си, приготвих дрехите, които мислех да обличам днес и влязох в банята. Взех си един бърз душ, защото нямах много време, особено ако искам да си направя закуска и да посрещна брат си след първата му нощ, която е прекарал, работейки в онзи бар. Честно казано не знам защо от всички професии, които би могъл да работи дори и без висше образование, той избра да стане барман. Не одобрявах това, че работи през нощта. В баровете късно вечер се размотават всякакви пияници. Не ми се иска да стане жертва на някой недоволен пиян клиент.
   Когато излязох от банята и се върнах в спалнята си, първо се заех с изсушаването на косата си. Обикновено ми отнемаше между десет и петнадесет минути. След това се облякох. Днес реших да не отивам с дънки или рокля затова избрах една права и черна пола, която стигаше малко над коленете ми. Комбинирах я с подходяща бяла риза, която имах в гардероба си и завърших вида си с обици. Напръсках се с парфюм, сресах косата си, като я оставих да се спуска права по раменете ми и обух черните си високи токчета. Взех чантата си и излязох от стаята. Слязох по стълбите надолу и се озовах във всекидневната, където видях брат си, който стоеше на дивана. Изглеждаше уморен, но така е, когато работи по цяла вечер.

- Как мина снощи? – попитах го, а той ме погледна. Определено си личеше, че му се спи.
- Добре, но съм много изморен. – каза и се прозя.
- Все още не е късно, за да започнеш с университета.
- Изабел, престани с този университет. – каза и се изправи.
- Не е ли по-добре, ако учиш вместо да те няма по цяла нощ? Вече работя и получавам достатъчно, за да ти плащам обучението. Все пак съм ти сестра, ще се радвам да ти помогна.
- Не искам да те слушам. Отивам да си лягам. – заобиколи ме и тръгна по стълбите нагоре.

   Бих го последвала, за да му се накарам хубаво, но точно сега нямах време да се занимавам с него. Някой ден ще съжалява, че не учил и ще има да си блъска главата в стената, чудейки как ще издържа семейството си, но тогава просто ще му кажа: казах ти. Погледнах към часовника на стената и видях, че беше седем и петнадесет. Трябваше да тръгвам за работа, ако не искам да закъснея. Плановете ми за закуска отново се провалиха. Щеше да се наложи да се задоволя с една ябълка и чаша портокалов сок, която изпих почти на екс. Взех ключовете за колата си, която всъщност ми навлече много проблеми с майка ми онзи ден и напуснах къщата. Отключих я и тъкмо щях да се кача, когато един глас ме спря.