The Handsome Player (BG Fanfiction)

24 - "Обичам те"

Гледната точка на Изабел:
/Една седмица по-късно/
   Приятелите са най-хубавото нещо, което един човек може да има. Те винаги могат да те накарат да се чувстваш по-добре. Помагат ти и те изслушват. През тази седмица, която прекарах вкъщи, бях благодарна, че моите приятели бяха до мен. Стейси и Крис непрекъснато измисляха някакви дейности, с които да държат ума ми възможно най-далеч от Хари и фирмата. Имах чувството, че бях на нещо като малка ваканция. Определено състоянието ми се беше подобрило. Усмивката отново се беше върнала на лицето ми и следите от недоспиване бяха изчезнали. През първите три дни бях напълно непоколебима в решението си, че ще напусна фирмата. Не исках да слушам нито приятелите си, нито баба си и брат си, които се опитваха да ме убедят в противното. Вече не можех да скрия нищо и семейството ми разбра за връзката ми с Хари. Мама беше много ядосана и разочарована в началото, но когато й обясних, че всичко между нас е приключило се успокои. Дори ми помогна да се съвзема. На петият ден двете излязохме и обиколихме магазините. Никога няма да забравя как седнахме в едно кафене и с доста окуражителни думи ме убеди да не напускам. Бях много изненадана, че точно тя го казва, но реших да я послушам. Все пак вече бях преживяла всичко. Чувствах се добре и знаех, че нищо не може да ме накара да се натъжа повече. Сърцето ми беше заличило всички лоши спомени. Останаха само хубавите, които може би щях да помня цял живот.
   Понеделник. Първият ми работен ден след възстановителния процес. Колкото и странно да звучи се събудих с усмивка на лицето си. Знаех, че никой няма да може да ме разплаче повече. Продължавам напред. Повтарях си тези две думи, докато се приготвях, докато закусвах и докато пътувах към фирмата. За първи път от доста време насам си позволих да се наслаждавам на музиката, която звучеше в колата. Чувствах се добре. Бях заредена с енергия и знаех, че миналото вече е зад гърба ми.

***
 

  Паркирах колата си на паркинга, както обикновено и излязох от нея. Забелязах погледите, които бяха вперени в мен, но не им обърнах никакво внимание. От днес аз съм нов човек. Няма да ме интересува чуждото мнение и няма да позволя на никой да ме стъпче. Пристъпих към входа на фирмата с високо вдигната глава, правейки се, че не чувам шушукането зад гърба си. Беше ми ясно какво обсъждат, но това не ме притесняваше. Знаех, че клюките щяха да са се разнесли отдавна, така че се подготвях психически за този момент.
   Валерия, която стоеше на бюрото до входа също ми пращаше погледи, но вместо да се намръщя, аз се обърнах към нея и й помахах. Тя ме изгледа учудено, но това само предизвика усмивката на лицето ми. Влязох в асансьора и натиснах копчето за шестнадесетия етаж. Стоях облегната на едната стена и слушах бавната музика в кабинката. Вратите се отвориха отново минута или две по-късно. Пристъпих напред и токчетата ми отекнаха по дървения под. Всички ме погледнаха и започнаха да си говорят тихо. За мен предполагам? Засмях се леко и тръгнах към кабинета на бившия си. Черната рокля, която бях облякла и чиято дължина беше малко над коленете ми, ме караше да се чувствам доста по-уверена.
   Когато стигнах пред кабинета, дори не почуках. Просто отворих вратата и влязох вътре. Погледнах към Хари, който незабавно вдигна погледа си и в очите му се прочете изненадана. Сякаш не очакваше да ме види тук отново. Отидох до бюрото си и оставих чантата си на стола, а след това се настаних. Включих компютъра и изчаках да зареди.