The Handsome Player (BG Fanfiction)

20 - Разбито сърце

Гледната точка на Изабел:
   Никога не съм била човек, който лесно се обижда. Наричали са ме по много начини, но никога не съм била сърдита на някой заради това. Хуморът на Джейсън и Стивън не ми пречеше изобщо. Не знам каква им беше целта с коментарите относно часовника, но не ми направиха особено впечатление. Разбира се, не ми стана приятно, но напълно игнорирах това, когато видях Крис. Изненадах се, че е дошъл, но настроението ми се оправи и аз по най-бързия начин отидох да говоря с него. Беше ми ясно това, че оставям Хари сам, но все пак беше в компанията на братовчедка си и приятелите си. Едва ли щеше да им е скучно. Сигурно си правят шеги на мой гръб, но щом не съм там, за да им слушам глупостите всичко е наред. Аз също се забавлявах. С Крис танцувахме и си говорехме. Наистина се стараеше да ме разсмее и определено нещата му се получаваха.

- Не съм виждала майка ти от доста време. Трябва да намина в скоро време. – казах на Крис. Бяхме се усамотили на балкона, защото музиката се чуваше по-малко и можехме да проведем нормален разговор без да се налага да викаме.
- Ще се зарадва да те види. Непрекъснато ме пита за теб и кога ще ни дойдеш на гости.
- Ще се постарая това да се случи възможно най-скоро. – усмихнах се и Крис се зарадва.
- Къде е Хари? Не трябва ли да си с него?
- Да, тук някъде трябва да е. Сигурно е с невъзпитаните си приятели.
- Ако говориш за Джейсън или Стивън, те са невъзпитани към всички. Освен към жените може би?
- Повярвай ми, дори и към тях. – засмях се леко, а Крис ме погледна учудено. – Не питай откъде знам.
- Добре. – съгласи се и също се засмя.
- Изабел! Ето те къде си. Търсих те из цялата къща. – чухме глас зад себе си и двамата с Крис се обърнахме. Бях учудена, когато видях Джена.
- Какво има? – попитах я.
- Не знам какво се случва, но получих съобщение от Хари. Помоли ме да ти кажа, че иска да се качиш горе.
- Защо?
- Не ми каза. Пишеше само: кажи на Изабел да се качи в спалнята. Пратил ми го е преди петнадесет минути, но заради силната музика изобщо не съм го чула. По-добре се качвай, за да не си помисли нещо.
- Не мога да оставя Крис.
- Не се притеснявай за него. Аз ще се погрижа да се забавлява. Хайде, върви при Хари. – хвана ръката ми и ме задърпа.
- Но… - опитах се да протестирам.
- Изабел, един съвет. Не пренебрегвай гаджето заради приятел. Никога. Сега върви. – посочи ми стълбите и в този момент разбрах, че нямам друга опция.

   Погледнах Крис с извинителен поглед и за мой късмет, той каза, че няма проблем. Започнах да изкачвам стълбите на горе като звукът от музиката намаляваше все повече и повече. Погледнах надолу и видях Джена, която все още беше пред стъпалата. Направи ми знак да продължа и аз тотално загубих надежда да се върна обратно. Имах лошо предчувствие за всичко това. Защо тя толкова настояваше да се кача? Какво толкова може да има горе? Когато най-накрая се качих на втория етаж за първи път успях да разгледам наоколо. По стените на коридора бяха окачени снимки. Направи ми впечатление, че на повечето от тях Хари беше с Джена. Явно наистина са близки. За разлика от братовчедка му, родителите му имаха една единствена снимка тук и на нея сигурно са с двадесет години по-млади. Колкото се приближавах към спалнята, толкова по-зле се чувствах. Това, което сигурно има вътре изобщо нямаше да ми хареса. Или поне така си мислих.
   Чудя се дали има хора по света, които наистина са почувствали това как сърцето им се разбива на парчета, в мига в който видят любимия или любимата си с друг? Не знам за тях, но аз знам, че моето се разби, когато отворих вратата на спалнята. Мога да се закълна, че го чух как се счупи. Чух как парчета паднаха на земята и попиха в пода, защото завинаги щяха да останат тук. На прага на спалнята. Очите ми наблюдаваха гледката пред мен и препращаха сигнали до цялото ми тяло. Започнах да чувствам гняв, ярост, ревност, болка и най-вече сълзите, които се стекоха от очите ми. Всичко това на веднъж. Погледите и на двамата бяха вперени в мен. Хари ме гледаше с изненада и тъга, а момичето под него с въпросително изражение.