The Handsome Player (BG Fanfiction)

12 - Първият път

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Хари:
/На следващата вечер/
   Тази вечер определено се очертаваше да бъде интересна. Имам твърдото намерение да спечеля облога, който сключих с Джена относно Изабел. Разбира се всичко зависеше от нея, защото нямаше как да я принудя да легне в леглото с мен. Щях да направя всичко възможно това да се случи, но окончателния отговор щеше да го даде тя. Може да се съм женкар, но не съм изнасилвач.
   Днес пуснах Изабел по-рано, защото всъщност аз исках да се прибера, за да мога да подготвя нещата за довечера. Работният ден и на двама ни приключи в пет следобед. Понеже отказа да отида и да я взема от дома й в последния момент се разбрахме, че ще дойде някъде към осем. Имах три часа, в които трябваше да се подготвя, за да успея да вкарам това момиче в кревата си. Определено ме чакаше трудна задача, но никоя досега не е успявала да ми устои и съм сигурен, че Бел няма да бъде изключение. Бях казал, че вечерта ще премине с вечеря и гледане на филм, но всъщност изобщо нямаше да бъде така. Нямаше да я занеса в спалнята си от вратата, разбира се, но реших да премахна нещо от плана, защото щяхме да загубим прекалено много време.
   Изминаха два часа, откакто се прибрах и един, откакто приключих с подготовката. В момента бях седнал на дивана във всекидневната с телевизор включен на спортния канал, но бях твърде зает да гледам нещо друго вместо футболистите, които тичаха по терена. Очите ми се взираха в празния CD диск, който държах в ръцете си. Вътрешно водих битка дали да го направя, или не. Не знам защо този път изобщо се колебаех. Преди беше ясно. Винаги го правех, нищо че беше отвъд извратеното, но повечето момичета нямаха нищо против. Даже това им харесваше. Само че за разлика от преди, сега трябваше да го направя тайно. Е, поне реших, че ще го направя. Няма да изневеря на навиците си.

***
 
 

  Стрелките на часовника удариха осем преди повече от десет минути. Започнах да се притеснявам, че Изабел няма да се появи, но знаех, че щеше да ми се обади, ако причината беше сериозна. Макар че, може би просто се е отказала от това да дойде. И в двата варианта губих много. Губих шанса да си легна с най-нормалното и свястно момиче, с което някога съм бил. Бях на крачка от това да й се обадя, когато чух звънеца. Усмихнах се и се изправих от дивана. Отидох до входната врата и отворих. Както очаквах Изабел стоеше там. Огледах я отгоре до долу и едва се сдържах да не й се нахвърля. Преглътнах желанието си я пуснах да влезе. Роклята, която беше облякла подчертаваше извивките й и просто не можех да отлепя очите си от тялото й. Или по-скоро от краката й. Как ми се искаше да я съблека още тук, за да мога да я усетя близо до себе си. Никога преди не съм мислил чак толкова много за някое момиче. Обикновено не се старая да гледам краката им или която и да е друга част от тялото им. Те си бяха перфектни, защото почти всички бяха модели, но за Изабел просто беше невъзможно да не се насладиш на тялото й. Тя е напълно нормална и естествена, защото не полага допълнителни усилия да изглежда добре. Просто е с вродена красота, а това кара всеки мъж да полудява.