The Handsome Player (BG Fanfiction)

30 - Търпението си има граници

Гледната точка на Изабел:
/На следващата сутрин/
   Тази сутрин се събудих с изключително пулсираща болка в главата и гадене. Отдавах всичко това на снощните събития, които изобщо не ми се отразиха добре. Вече се уморих да броя това колко пъти сърцето ми се разбиваше на парчета, а след това те се лепяха отново. Чувствах се психически изтощена и не можех да продължавам повече така. Трябваше да направя нещо, което щеше да ме върне отново в кондиция и единственото, за което се сещах беше да си тръгна от това място. Тук непрекъснато мислих за случилото се в Рим, а вече и за това, което е станало снощи в леглото, от което току-що станах. Хари го нямаше, но поне този път знаех къде е. Вчера по обяд ми беше казал, че днес ще идват някакви много важни клиенти и ще му се наложи да отиде по-рано във фирмата. Попитах го дали не иска да отида с него, но той отказа. И добре, че го направи. Не знам как щях да понеса това да го видя и да знам, че снощи е бил с Джена. Просто полудявах при мисълта.
   Имах нужда от ободряване, затова влязох в банята. Взех си един дълъг и студен душ, за да мога да се разсъня и да прочистя мислите си. Изпих две хапчета против главоболие и малко след това изпразних съдържанието на стомаха си в тоалетната. Да, на това му се казва нездравословна връзка. Когато се върнах в спалнята, се облякох с нови и чисти дрехи и извадих куфарите, с които бях дошла преди две седмици. Отворих гардероба и започнах да връщам дрехите си обратно. Последваха ги всички аксесоари, тоалетни принадлежности, обувки, гримове и всичко, което имах и бях донесла тук готова за един хубав и щастлив живот. Нищо не се получи така, както ми се искаше, но все пак човек се учи от грешките си. Допуснах грешка като се доверих на Хари и му дадох сърцето си. Определено вече ще бъда по-внимателна.
   Около два часа по-късно вече бях готова с целия си багаж. Имението изглеждаше отново във вида, в който беше преди да се нанеса. Нямаше никакви следи от това, че съм била тук, да не говорим, че живях в тази къща цели две седмици. Какъв рекорд само. Преди да тръгна, трябваше да свърша още нещо. Извадих телефона си и набрах номера на Наташа. Вдигна доста бързо.

- Изабел, радвам се да видя, че ми се обаждаш. Какво има? – както винаги звучеше приветлива.
- Знам, че ставам наистина нахална и сигурно Ви е писнало от мен, но мога ли да помоля за три дни отпуск? – прехапах вътрешната страна на бузата си, чакайки отговор.
- Разбира се. Аз ти го давам, но Хари е прекия ти началник, така че ако и той се е съгласил.
- Вижте, той всъщност не знае. Затова се обърнах към Вас.
- О, добре тогава. Да, вземи си три дни почивка.
- Благодаря много.
- Извинявай, че любопитствам, но за какво са ти? – знаех си, че щеше да попита. Все пак не можех да я лъжа. Трябваше да й кажа.
- Връзката ни с Хари отново не върви и смятам да се прибера у дома. Ще ми трябват три дни, за да подредя нещата си и да… свикна отново да нямам нищо общо с него.
- Миличка, много съжалявам. Какво се случи?
- Да кажем, че… търпението си има граници. Моите бяха прекрачени.
- Пак е направил нещо, нали? – попита разочарована.
- Няма значение какво е направил. Просто Ви моля да не му казвате нищо. Благодаря още веднъж за отпуската. Обещавам, че няма да се случи за трети път, но просто няма да мога да се справя.
- Не се притеснявай, Изабел. Вземи си точно толкова отпуск, колкото ти трябва, за да се възстановиш. И искрено се извинявам от името на внука си. Каквото и да е направил, не е била нарочно. Той те обича. Това е видимо за всички. Откакто влезе в живота му, той е променен. Не е онзи груб и недодялан женкар, за който говорят в списанията.
- Благодаря за милите думи. Наистина ме накарахте да се почувствам по-добре.
- Няма проблем. Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ми се обадиш.
- Благодаря. До скоро. – казах и затворих телефона.