The Handsome Player (BG Fanfiction)

6 - Нова работа

Гледната точка на Изабел:
/На следващия ден – Петък/
   Снощи нарочно навих алармата си за по-рано от обикновено, защото ако се засека с мама, срещата нямаше да протече особено гладко. Не знаех как ще реагира, ако й кажа наистина къде отивам. Беше едва девет часа, а с Хари имахме уговорка за единадесет. Чудих се къде бих могла да прекарам тези два часа и накрая реших да отида и да закуся някъде. Бих се обадила на Стейси, но точно в момента предпочитам да съм сама.
   Взех решението коя закусвалня ще посетя, но преди да изляза от дома си, отново бях спряна от брат си, който честно казано имам чувството, че ме шпионира. След като проведохме дълъг разговор, или по-скоро да го нарека разпит, ми позволи да изляза от вкъщи. Отново ме изнуди за пари, за да не каже на мама къде отивам, но се примирих и му платих двадесет долара. Може би около половин час по-късно вече седях на една маса в едно квартално заведение и се наслаждавах на палачинките, които си бях поръчала.
   Когато приключих с обилната закуска, погледнах към часовника си. Оставаше час до единадесет и като прибавим задръстването, през което най-вероятно щях да премина, беше по-добре да тръгвам. Платих сметката и помолих сервитьорката да ми извика едно такси. Наистина имах нужда от пари и кола. Дано успея да си намеря работа най-сетне. Таксито пристигна и както обикновено ми струваше доста. Първо, че фирмата се намираше на другия край на града и задръстванията бяха убийствени. Имах късмет, че този път услугите на таксито ми струваха по-малко от двадесетачка.
   Отново преминах през големите врати на входа и се сблъсках със студения и груб поглед на рецепционистката. Опитах се да го избегна и се запътих към асансьорите, но гласа й ме спря.

- Госпожице, може ли да знам къде отивате? – попита с леко раздразнен тон и ме накара да се обърна към нея.
- Аз имам среща с един приятел. – отговорих. Не искам да казвам, че имам среща с Хари.
- Тук не е кафене. Ще Ви помоля да напуснете.
- Но аз… - започнах, но тя отново ме прекъсна.
- Напуснете или ще повикам охраната. – заплаши ме. В следващия момент вратите на асансьора се отвориха и Крис излезе от там.
- Изабел, какво правиш тук? – попита ме изненадано, а аз не знаех какво да отговоря.
- Госпожице, не ме карайте да повтарям. Ще повикам охраната. – грубата жена зад бюрото отново се обади.
- Валерия, всичко е наред. Тя е дошла да ме види, нали Изабел? – не отговорих нищо просто защото не можех да го излъжа.
- Крис, на шефовете няма да им хареса. – жената, чието име е Валерия го предупреди.
- Какво няма да хареса на шефовете? – дочу се друг глас отстрани. Насочих погледа си към входа на фирмата и видях, че Хари тъкмо влизаше. – Валерия, ще ми обясниш ли?
- Аз…господин Стайлс, тази госпожица… - Хари ме погледна и се усмихна леко.
- Всичко е наред. – каза и се приближи към мен. – Радвам се, че си тук.
- Благодаря за поканата.
- Момент, ти си дошла, за да се видиш с него? – Крис ме попита учуден, а аз кимнах.
- Крис, вярвам, че те чака много работа. Връщай се на бюрото си. – нареди му и отново насочи вниманието си към мен. – Нека да тръгваме. – направи ми път да мина и поехме към асансьорите.