The Handsome Player (BG Fanfiction)

45 - Предложението

Гледната точка на Хари:
   Проблемът, който Изабел имаше с шевовете си преди седмица беше отшумял и днес щяха да я изпишат заедно с децата. По принцип всеки един баща трябваше да присъства, но аз нямаше да имам тази възможност. Бях твърде зает с плановете, които предстояха тази вечер и помолих майка й да й каже, че не мога да се откъсна от работата във фирмата.
   През тази една седмица, докато Бел все още беше в болницата, не преставах да мисля както през деня, така и през нощта. Исках да го направя, исках да й предложа брак, но не знаех по какъв начин да подходя. Какво да направя, какво да кажа, как да я убедя да приеме? Все още не знам къде точно се намират отношенията ни. Простила ли ми е за облога, за Джена, за това, че се подиграх с нея, или все още ме ненавижда? Причината за съмненията ми беше разговорът, който проведохме преди три дни. Изабел отказа да се върне тук вкъщи, където стаята на Ейнджъл и Николас вече беше готова. Накрая ми се наложи да прибягна до крайни мерки. Не ме интересуваше какво може да ми коства, но на всяка цена тя щеше да се върне обратно в имението. В имението, което много отдавна беше станало наполовина нейно. Разговарях с майка й, с баба й, и дори с Итън. Казах им намеренията си и най-вече успях да ги убедя да ми повярват. Главната роля в това любовта на живота ми да бъде тук довечера, беше семейството й. Щяха да я вземат след изписването и вместо у тях, щяха да я докарат тук с малките. Вече минаваше шест следобед, а те все още не са се появили. Трябваше да са тръгнали от болницата преди около час. Обикалях нервно насам-натам, молейки се Изабел да не ми се е разсърдила и някак да е разубедила майка си от това да я доведе тук.
   Бях прекалено потънал в мислите си, когато чух звъненето на вратата. Веднага оставих това, с което се занимавах и отидох да отворя. Едва не припаднах от радост, когато видях Бел на прага си да държи спящата ни дъщеря. За секунди взех момиченцето си, а Мариса й подаде Николас. Понякога се чувствам така сякаш игнорирам сина си. Бях толкова запленен от Ейнджъл и нея със сигурност съм я държал много повече.

- Радвам, се че се съгласи да дойдеш. – усмихнах се на Изабел. – Влезте. – казах на останалата част от семейството й.
- Не, няма да влизаме. Дойдохме само да помогнем на Изабел. – майка й ми обясни. С Изабел ги изпратихме и наблюдавахме, докато не се скриха от погледите ни.
- Трябва да оставим малките да спят. – Бел промърмори тихо, а аз кимнах и тръгнах към стълбите, които щяха да ни отведат до детската стая.