The Handsome Player (BG Fanfiction)

42 - Детската стая

Гледната точка на Хари:
   Бяха изминали цели шест месеца. Толкова много дни и нощи, през които не бях чувал гласа на Изабел. Опитах се да се свържа с нея безброй много пъти, но тя така и не ми отговаряше. Беше заминала за Канада без дори да ми каже. Разбрах от брат й и то четири дни след нейното тръгване. Цели шест месеца се надявах, че когато се върне ще успее да ми прости и всичко щеше да се нареди между нас. Прекарах тези дни и часове без нея напълно сам. След като разбрах, че Джена е казала всичко за облога спрях да поддържам какъвто и да било контакт с нея. В момента дори не мога да ни нарека братовчеди. По-скоро сме като двама непознати, които се разминават по коридорите на фирмата. Джена беше направила няколко опита да поправи това помежду ни, но аз бях непреклонен. Исках само Изабел да се върне обратно при мен. С времето бях започнал да губя надежда, че тя някога изобщо ще се върне в Маями. Това се промени онази нощ, когато баба ми се обади. Разбрах, че Изабел се е върнала и нито за миг не се поколебах, че трябва да я видя възможно най-скоро. За жалост изненадата, която тя и този неин годеник Дилън, Алън или както там беше, ми спретнаха никак не ми хареса. Как е могла? Как е могла да приеме предложението за брак на този безхарактерен идиот? Той дори не може да защити себе си. Какво остава за Изабел и децата ми. Колкото до новината, че ще имаме близнаци, тя определено правеше живота ми по-лесен. Стараех се да окупирам съзнанието си изцяло от тази мисъл, защото иначе се връщаше на пръстена, който Бел носеше на лявата си ръка.
   Вчера след ужасната случка сутринта, не се замислих нито за момент. След като си тръгнах с най-добри пожелания за Изабел и бъдещия й съпруг, който честно казано изобщо не ми хареса, реших, че може би една добра изненада ще наклони везните в моя полза. Не мога да повярвам, че тъкмо се отървах от Крис и тя качи нов натрапник на борда на и без това нестабилната ни връзка. Крис се беше събрал с една от колежките си от отдела по продажби и беше толкова оглупял по нея, че повече дори не искаше и да чуе за Изабел, но този Алън беше доста настоятелен. Имах само един вариант, с който можех да докажа, че съм се променил и наистина искам тези деца да бъдат мои. Помня, че се бях прибрал обратно в имението си три или четири часа след този ужасен разговор с цяла камара от покупки след себе си. Интересно ми беше да разбера това дали една стая може да се пребоядиса и да се подготви за две малки деца в рамките на два дни? Е, предполагам, че щяхме да разберем.