The Handsome Player (BG Fanfiction)

36 - По-доброто не винаги е по-правилното

Гледната точка на Изабел:
   След посещението ни с Крис в болницата, където той понесе няколко шева по едната си вежда, промивка на сцепената си устна и рентген за това дали носа му е счупен, най-накрая се прибрах. Първо, трябваше да го оставя до дома му и да обясня на майка му какво се е случило. Тя не го показа, но беше очевидно, че отношенията ни с нея са на път да се разрушат. Когато прекрачих прага на дома си, на вратата ме посрещнаха баба и мама с притеснено изражение. Предполагам, че някак си са разбрали за случилото се между Крис и Хари.
   Качих се догоре, за да се преоблека, а след това се подготвих психически за предстоящия разговор, който щях да проведа. Мама изглеждаше значително по-спокойна от баба, която обикаляше насам-натам.

- Как е Крис? – започна майка ми.
- С лека телесна повреда, ако трябва да съм точна. – отговорих и се настаних на дивана до нея. – Как разбрахте за случилото се?
- Наташа се обади на баба ти.
- Този Крис започва все повече да ме дразни. Бил влюбен в теб. Как ли пък не? – баба си мърмореше под носа.
- Бабо! Откъде знаеш за това?
- Хари е разказал всичко на баба си, а тя ми се обади. И как си могла да си тръгнеш с Крис? Да не би да си бременна с неговото дете, а?
- Не, но Хари не трябваше да използва детето си срещу Крис. Вече цялата фирма знае, че съм бременна. Какво ще се случи с живота ми сега? Няма да се учудя, ако и медиите разберат до няколко дни.
- Виж, Изабел ти си ми внучка и никога не съм ти се месила в личния живот, но този път няма да допусна онзи продавач на апартаменти да се грижи за детето на самия Хари Стайлс и да го представя за свое.
- Първо, Крис е търговски агент и второ, той никога не би направил подобно нещо. Освен това аз имам право да продължа живота си. Между мен и Хари всичко приключи и няма начин да се оправи. Не мога да живея с такъв човек.
- Скъпа, може би трябва да ни кажеш какво толкова е направил? Тогава баба ти може би ще започне да те подкрепя.
- Не мога, мамо. Не мога да кажа на никой.
- Но защо?
- Просто не мога. Нека сменим темата, моля те. – тя само кимна.
- Изабел, ще имаш дете. Не знам защо имам чувството, че приемаш всичко това на шега. Когато се роди, то ще иска грижи и внимание, а това е много трудно за самотен родител. Трябва да се помъчиш да оправите отношенията си. Не може да е чак толкова сериозно.
- Повярвай ми, бабо. Много е сериозно и няма оправяне.
- Всяко нещо може да се оправи. Имате ли желание, ще намерите и начин. И за бебето ще е по-добре да има баща и да живее в семейство с двама родители.
- Понякога по-доброто не винаги е по-правилното. Едно дете не трябва да има баща като Хари. Той не може да бъде баща.
- От малка си толкова инатлива и упорита. Приличаш на майка си, когато се тръшкаше да й позволя да се ожени за онзи нещастник баща ви. Позволих й, и виж какво стана. Не е идвал да ви види от години. Затова ти казвам, послушай ме. Оправете си отношенията с Хари и се върни при него.
- Хубаво. Ще си помисля, но не обещавам нищо. – разбира се, казах това само за да накарам баба да замълчи. Нямам никакво намерение да се върна при мъж, който спи с братовчедка си.
- Чудесно начало. Сега втората стъпка е да му се обадиш, да му се извиниш за това, че си тръгнала с Крис и да го попиташ как е.
- А не това няма да го направя. – изправих се от дивана и тръгнах към стълбите. Вече не издържах да слушам за това колко „съвършен” е Хари в очите на баба ми. Само ако знаеше, нямаше да говори с такъв добър тон за него.
- Ще го направиш. Дължиш му поне това. И искам да видя как ще набереш номера му тук и сега. Пред мен. – отсече и скръсти ръцете си.
- Няма да ме оставиш намира, докато не го направя, нали?
- Много добре ме познаваш.

   Примирих се с положението си и отидох да взема чантата си. Разкопчах ципа и започнах да тършувам из нея в опит да намеря телефона си. Нарочно исках да забавя процеса, но не можех да продължавам вечно, затова просто го извадих. Отключих го и влязох в менюто с контакти. Баба дойде до мен и заби поглед в екрана. Намерих номера на Хари, който честно казано не знам защо все още не бях блокирала. Натиснах зелената слушалка и показах на досадната си баба, за да се увери, че набирам. Допрях устройството до ухото си и зачаках да ми вдигне. Вътрешно се молех да не го направи. Нека да е зает с нещо. Например да си почиства раните, да говори с баба си, да оправя някоя секретарка или дори братовчедка си. Щях да се съглася на всичко само и само да не вдигне този проклет телефон. Разбира се, точно когато не искам да ми вдига, той го направи. И то едва след второто позвъняване.

- Кажи, Изабел. – признавам, че се учудих от тона му. Никога не ми беше говорил така. Може би наистина съм го засегнала като си тръгнах с Крис.
- Исках да проверя как си. – баба ми направи знак да се кача горе, за да говорим на спокойствие. Този път се съгласих с нея и потеглих към спалнята си.
- Как очакваш да съм? Жената, която обичам си тръгна с друг и то пред очите ми.
- Съжалявам за това, но ти започна. Защо трябваше да нападаш Крис?
- А какво да направя? Да стоя отстрани и да гледам как те сваля? След това какво? Да наблюдавам как те целува и те вкарва в леглото си ли?
- Прекалено задълбаваш в нещата. Може би, ако беше останал да чуеш какво щях да му отговоря, нищо от станалото нямаше да се случи.
- Какво щеше да му кажеш, Изабел?
- Това, че нямам чувства към него. Хари, казвала съм ти, че за мен той е само приятел. Независимо дали сме разделени с теб, или не това няма да се промени. Той ми е просто приятел.
- Искам да се върнеш у дома, моля те. Не мога да понеса мисълта, че ти и детето ми ще сте далеч от мен.
- Не мога да го направя. Няма да се върна в къща, в която си спал с Джена.
- Тогава ще сменим къщата. Изабел, готов съм на всичко, стига да се съгласиш да се върнеш при мен. Ако искаш ще отидем да живеем и на друг континент, далеч от тук. Просто се върни при мен.
- Не. Няма да се отдалеча от семейството си, защото ти не можеш да стоиш далеч от братовчедка си.
- Пак изкарваш мен виновен.
- Да не би аз да съм виновната? И защо по дяволите се изкрещя, че съм бременна днес? Вече всички знаят.
- Нека да знаят, не ме интересува.
- Смятам, че ми дължиш извинение.
- За какво? За това, че казах истината на онзи идиот ли?
- Не, че разкри личния ми живот на всички служители.
- И какво толкова като са разбрали, че сме си лягали заедно? Това не е престъпление.
- Как може да говориш така? – възмутих се. – Знаеш ли какво, зарежи. Преструвай се, че не съм ти се обаждала и не сме провели този разговор.
- Хубаво. – съгласи се. – Приятен ден. – каза и затвори телефона.
- Кретен. – промърморих и захвърлих телефона върху леглото си. – Не, за нищо света няма да се върна при него. – отсякох и се запътих към банята. Трябваше да отмия напрежението от този ужасен ден.