The Handsome Player (BG Fanfiction)

46 - "Опит за убийство?"

Гледната точка на Хари:
/Един месец по-късно/
   Понякога, когато се замисля, започвам да се учудвам от факта, че измина повече от цял месец, откакто близнаците се родиха и Изабел се върна да живее при мен. Може би това беше най-дългият период, в който тя се е застоявала в дома ми и това продължаваше да ме изпълва с надежда, че нещата между нас наистина ще завършат с щастлив край. Родителите ми, или по-скоро майка ми, постепенно свикна с мисълта, че това между нас с Изабел е наистина сериозно и е на път да се превърне в още по-сериозно. За този месец успяхме да съберем семействата си на две вечери, които минаха повече от чудесно. Никой не подхвърляше злобни коментари най-вероятно, защото Ейнджъл и Николас бяха превзели вниманието. Колкото до Джена, с нея не сме говорили и не сме се виждали от случката в болницата насам. Нямах никакво желание да имам какъвто и да е бил досег с нея никога повече. Никой все още не беше разбрал, че сме били любовници и се надявах това да си остане така. Знаеше само Изабел, но тя се стараеше да не говори за това и да не обръща внимание на факта, че до преди известно време се въргалях наоколо с братовчедка си.
   Връзката ни с Бел се оправи напълно. Не сме се карали, не съм й изневерявал и дори забраних на Ейми да идва някога повече тук. Не искам, докато майка й чисти, тя да отиде и да каже на годеницата ми, че съм я чукал, макар че е с осем години по-малка от мен. Работата във фирмата продължаваше и Изабел ме умоляваше почти всеки ден да й позволя да ми помага от вкъщи. Естествено не се съгласявах. Исках единствените неща, с които да се занимава в момента да са децата ни и сватбата ни, която щеше да се състои през март догодина.
   Беше поредния горещ ден за Маями, макар че Коледа наближаваше. Оставаха само четири дни до третата семейна вечеря, а с Изабел все още спорехме за това дали Дядо Коледа трябва да навести близнаците. Според нея те бяха още много малки и не разбираха нищо, но аз бях на друго мнение. Смятах, че трябваше да им купим нещо специално и ние двамата да се направим, че отваряме подаръците. Пълна загуба на пари и време. Това беше репликата, която използваше, за да ме разубеди, но не й се получаваше. Никога не ми се е налагало да се тревожа за пари или време, но това тя нямаше как да го разбере. В крайна сметка успях да я убедя.
   Именно подаръците бяха една от причината, поради която излязохме днес. Разхождахме се по къси ръкави, а улиците бяха украсени с лампички и елхи. Бях свикнал на лятната Коледа, но сигурно доста хора биха го намерили за смахнато. За много от тях без сняг и студ, няма празник. С Изабел пазарувахме вече повече от три часа. Купихме по нещо на семействата си, но двете ревящи създания в количката, ни затрудниха. Първо, че не спряха да плачат и да тероризират мола и второ, имаха толкова много неща, че нямахме никаква идея какво да им вземем.
   След още един мъчителен час, излязохме от големия магазин доста натоварени. Решихме да си починем на една пейка в парка и да се опитаме да усмирим бебетата, които днес не искаха да спят.