Белла - Брукс #3 Розово

#5 Лиъм

След като успях да се измъкна от идеално оформените нокти на Моник, тргнах към студиото на Джими. Просто защото там беше последната локация на Микейла. Всеки път, когато си повтарях името й на устните ми се появяваше усмивка. Знам че беше смахнато, но не можех да повярвам, че мога да имам такъв късмет. И ако наистина се е крила от мен щеше да има много да обяснява, но първо трябваше да я открия.
-Джими! - голяма грешка да го извикам. Той се обърна към мен и ме заслепи със светкавицата. - Какво по...
-Така се случва, когато някой се опитва да ме уплаши. Оправям си апарата.
-А аз ослепях!
-Не си, спокойно. Сега седни. - Беше ме страх да го послушам и чак когато усетих ръкохватките на стола, тогава се отпуснах. - За какво съм ти? Само не казвай, още снимки на Лорейн, защото няма да я изтърпя.
-Къде е Микейла? - опитах се да го фокусирам и погледът ми вече започна да се избистря, но все още виждах едно черно петно.
-Защо ти е Кейла? - и какво да му отговоря? - Тя си замина. Не се чувстваше добре и... хей, къде тръгна?
Излязох от там. Денят ми пак тръгваше на зле. Щях да си отида и да работя от вкъщи.