Белла - Брукс #3 Розово

#22 Лиъм

Не можех да спя. Не можех да го преживея. Не знаех какво й беше причинил бившият й, но изпитвах неописуемо желание да го открия и да го убия. Тя беше моя, физически и емоционално бях сигурен, че съм в нея, но всичко сякаш изчезваше веднага след секса. Осъзнавах, че не трябва да й говоря така. Знаех, че имам избор. Можех да я задържа до мен. Да я любя и да й покажа, че не ме интересуваше нищо друго, освен тя. Исках я. Исках я до мен. Исках да заспивам и да се будя до нея. И трябваше да го направя, но нямах нито номера, нито адреса й. Но Моник го имаше, брат ми, Ашли и Лили... Изправих се бързо и взех телефона. Звъннах на брат ми. Той ми вдигна почти веднага.
-Ашли спи, идиот такъв!
-Имам нужда от помощ.
-Знаеш, че след половин час ще съм при теб, защо не ме изчака!
-Трябва ми адресът или поне телефонът на Микейла!
Той се разсмя.
-Не ми казвай, че ни ти ги е дала!
-Не е смешно! А ти си ми длъжник, идиот такъв!
-Добре, след малко идвам!
-Не няма! Ще бъда зает. Прати ми ги!
-След тренировка...
-Мога да ги намеря и от друго място...
-Добре де! Ама искам да тренирам с теб! Не искаш ли да...
-Искам да се наспя! Не съм спал и...
-Хубаво! Чакай!
Той ми затвори и след пет минути получих адрес и мобилен номер.
Нямаше да й звъня, направо щях да отида до тях.
***
Нямаше я. Къде по дяволите беше отишла? Седнах на земята и се подпрях на вратата й. А може би не искаше да ми отвори. Видяла ме е на шпионката и... Нямаше начин да ми причини това.
Не знаех колко време съм стоял така. Държах телефона си в ръка и се чудех дали да й се обадя. Ами ако й се беше случило нещо. Отлючих телефона си и екранът светна точно когато една възрастна жена излезе от апартамента срещу този на Кейла.
-Хей, момче! - погледнах я отново. - Няма я. Излезе рано и още не се е прибрала.
-Кога е излязла?
-А ти кой си?
-Ами... Приятел съм й.
-Приятел?
-Да! - изправих се. Бях облечен в спортен екип, с нахлупена качулка на главата. Знаех, че едва ли ми вярва и не че беше истина. - Знам, че не приличам много на приятел на такава жена като Микейла...
-Че защо? Симпатично момче си... Не че ще те поканя да влезеш, но ми е толкова интересно защо стоиш тук?
-Ами това е малко лично!
-Не си бившият й мъж нали?
-Не, разбира се!
-От къде да съм сигурна?
-Казвам се Лиъм!
-О!
-О?
-Ти значи си Лиъм!
-Аз? Какво?
-Влизай бързо, момче! Спокойно няма да те изям!
И наистина не ме изяде. Първо ми се представи. Баба Марта - съседката. Беше на 85 години. След това ми направи кафе и ми даде домашни бисквитки. Оказа се, че Микейла й е разказвала за мен и ме е изкарала добро момче. Ами аз наистина се опитвах да бъда мил и добър и изглежда съм успял да го постигна. Може би това ми беше грешката.
-Това, че съм добър лошо ли е?
-Зависи, миличък! Повечето момичета искат лоши момчета, но накрая избират добрите. Ще й кажа, че си идвал.
-Недейте, наистина не й казвайте нищо! Не знам какво ми стана. Тя ми каза, че не ме иска. И това идване беше грешка.
-Не говори така! Иначе нямаше да се запознаеш с мен!
-Ами..
-Ела и някой друг път. Кейла обикновено ме посещава, но понякога е толкова заета, че ме забравя. Не е идвала цяла седмица да пием кафе. Беше ми приятна компания, Лиъм! - тя ми се усмихна, а сега трябваше да се изправя и да си вървя. Може би щях да отида на фитнес. При всички положения нямаше да отида на работа в близкия месец.