Белла - Брукс #3 Розово

# 56 Лиъм

Джаксън и Камерън се приближиха към нас. Дори не ги бях забелязал, че са в залата.
-Много си разсеян. - Джаксън се разсмя, когато видя объркания ми вид. - А ти на какво се смееш? - обърна се към брат ми.
-Той е влюбен! - брат ми ме посочи с пръст, но аз тикнах ръката му, все едно гонех досадна муха.
-В любовта няма нищо смешно. Тя е най-трудното нещо на света. - Кам скръсти ръце на гърдите си.
- Ти още ли спиш с Моник? - След въпросът на Маркъс погледнах към Джаксън. Той не би трябвало да знае за това, но по реакцията му не си личеше да е изненадан. Можех да се закълна дори че го видях да се усмихва.
- Ти знаеш! - посочих го с пръст, а той просто вдигна ръце пред себе си. Без дори да смъкне усмивката от лицето си.
-Той се досети много преди ти да разбереш.
Кам беше разстроен и нямах представа за какво, но точно сега имах нужда да разбера нещо за Микейла и нямах време да мисля за връзката на Камерън с Моник. Не че не ме интересуваха приятелите ми, но наистина имах нужда да я чуя и да й кажа, че я обичам.
-Трябва да се обадя на един човек!
Не казах нищо друго, а просто се запътих към изхода. Когато излязох вече бях открил името й. Когато го натиснах и сложих телефона на ухото си зачаках. Даваше свободно. В Ню Йорк беше осем сутринта, което означаваше, че при нея в ЛА беше пет... Не исках да я будя, но исках да я чуя. Трябваше да ѝ го кажа. Имах нужда от това. Исках да го чуе, исках да го знае. Тя вдигана на петото позвъняване. Гласът й беше сънен и най-красивото нещо, което някога бях чувал.
-Обичам те, Микейла! - започнах направо. - И никой, дори ти, най-малко ти, можеш да ме убедиш в обратното!
Чух сладкият й смях.
-Ти си луд, Лиъм!
-Обичам те!
-И аз те обичам!
-Наистина ли? - тези сладки думи се загнездиха в сърцето ми и беше невъзможно някой да ми ги отнеме. - Тогава защо не ми се обади?
-Защото... - Паузата беше твърде дълга. Чувах дишането й. Дали не беше заспала. - Не знам, Лиъм! Наистина ми е трудно.
-И на мен! Няма те тук!
-Ти си тръгна!
-Пак ще дойда! Още днес ще взема самолетен билет и идвам при теб! Само да ме искаш!
-Разбира се, че те искам...
Нищо друго не ми трябваше. Веднага след като затвори се обадих в самолетната компания и резервирах полет. Бях готов и тя беше готова. Когато прибрах телефона брат ми и приятелите ми бяха пред мен и се хилеха. Дори не бях забелязал, че са излезли и подслушват разговора ни.