Белла - Брукс #3 Розово

#6 Лиъм

Бях грудо изтръгнат от прегръдките на съня и Микейла от откачения ми брат.
-Какво...
-Ставай, слънчице!
-Само ако слънцето е изгряло.
-След около час.
-Тогава продължавам да спя. А ти ще тичаш сам. - опитах се да стигна до завивката си и отново да се завия, но той я държеше. Взех възглавницата и си скрих главата, но и тя беше изтръгната от мен.
-Хайде! Имам нужда от компания.
-Вземи Джаксън... Или Дмитрий... Ако щеш Аштън...
-Аштън много говори, а другите двама не искат.
-Разбирам ги. - продължавах да лежа на леглото, а той висеше над мен.
-Хайде! Сега имам нужда от брат си.
-Добре, но докато си взема душ искам направено кафе!
-Кафето е направено, а ти ще си вземеш душа, след тренировката.
Той влезе в гардероба ми и започна да ме замеря с дрехи, а аз бях готов да заспя отново.
***
-Въобще не разбирам как успяваш да го правиш това всеки ден!
Бях легнал на пода на фитнес залата изтръпнал, докато Маркъс продължаваше да вдига тежести.
-Свиква се. И ти ще свикнеш.
-Не искам да свиквам. Искам да си спя до късно. А сега... - изправих се до седнало положение и го погледнах. - ...ми кажи причината, за този тормоз.
Той остави уредите си и седна до мен.
-Ашли полудя. - той въздъхна. - Всяка сутрин повръща.
-Може да е бременна.
-Не може би. Знаем го от две седмици.
-Това е хубава новина.
-По принцип да. - той въздъхна. - Беше неочаквано и непланирано, но когато разбрахме бях щастлив, защото си мислех, че най-накрая ще спре да мрънка, че и тя ще се разболее от рак, поне за известно време. А сега изпада в някакви панически състояния...
-Защо не говори с приятелката на Андрю?
-Джобс заминава за Чикаго. Предложили са й работа като училищен психолог. Но се съгласи да се видят преди да отиде там. Но искам да си остане между нас.
-Сега ще ме оставиш ли да си спя?
-Не и докато майка ми и Кейт се върнат от пътешествието си.
-Да предположа ли, че не знаят за бременността на Ашли?
-Тя не иска да им казваме, за да не решат да се връщат по-рано. И двете имат нужда от тази почивка, но това че ги няма притеснява Ашли, защото си мисли, че няма да се справи.
-Това и е трета бременност. Би трябвало вече да е свикнала.
-И аз така си мислех, обаче е непоносима. Знам, че не трябва да говоря така за нея, но просто не се търпи. Гледам сутрин да изляза преди да се е събудила. Ужасен съпруг съм.
-Ти си добър съпруг, Маркъс! Но си ужасен брат.