Белла - Брукс #3 Розово

#53 Микейла

Точно в три и половина следобед бях готова за снимките. Но Джими не беше. Не го откривах никъде и никой не го беше виждал. Нито Луис. Първо отидох до стаята на Джими, но го нямаше. След това до стаята на Луис.
-Идвам! - чух гласа му и зачаках, отвори ми, докато си завързване халата. - Я, Кейла? Решила е да се завърне!
-Имам невероятна идея за парфюм...
-Никакви парфюми!
-Тогава ще го предложа на някой друг, а и вече измислих рекламата...
-Ще ме предадеш толкова жестоко? - той се хвана за гърдите в престорен жест. - Толкова си жестока, Кейла!
-Ще го обсъдим на вечеря, а сега не мога да открия Джими!
-Той е тук в стаята ми! - каза го толкова тихо, че си помислих, че не съм го чула правилно. - Почини си до края на деня, а после...
-Здравей, Кейла! - Джими се появи зад Луис с разкопчана риза и зачервен. Нямах представа какво са правили, но съжалих, че въобще тръгнах да го търся. Че въобще си тръгнах от Сан Диего.
-Ами аз ви оставям да правите там каквото правите...
-Облечена си за снимки, хайде да вървим! - той тръгна да излиза, но Луис го хвана за ръката.
- Нали щяхме да правим нещо, Джими?
-Довечера, сега трябва да свърша това!
-Не е честно, но добре, тръгвайте! Аз ще дойда после. - той затръшна вратата пред лицата ни.
-Не беше нужно да го правиш! Трябваше да останеш при него!
А той ме хвана под ръка и ме поведе към студиото. Не спомена нищо за Луис и не ми позволи и на мен да говоря за него. Но беше готов да чуе идеите ми и беше щастлив, че отново избрах него за снимките. Но бях убедена, че се съгласи само заради Луис.
***
Дали все още ме чака?