Белла - Брукс #3 Розово

#8 Микейла

-Здравей, Кейла! Наистина много ти благодаря, че идваш. - Маркъс щеше да ме задуши в прегръдката си.
-Аз не! Затова ли идваш да ме тормозиш всяка сутрин? От утре няма да идваш и той няма да ме буди в пет за да ме тормози.
-Имаш нужда от движение! - Лиъм се изправи.
-Какво искаш да кажеш с това? Изглеждам си добре и без твоите мъчения. - той ме погледна и продължи. - Правя тренировки, като нормалните хора, вечер, когато слънцето залязва, а не преди да изгрее!
-Когато станеш от компютъра, за да отидеш до хладилника не е тренировка! - и двамата ме погледнаха.
-Аз отивам на работа. - казах им и взех чантата си.
-Ще се видим там. - каза ми Маркъс преди да изляза.
Боже, тези двамата са големи бебета.
***
Цяла сутрин се оглеждах в офиса за Лиъм, но не го виждах. Дразнеше ме. Не можеше ли да дойде и всичко най-сетне да се свършва? Но него го нямаше. Ашли и Маркъс дойдоха, но него го нямаше. Направих си кафе. Поредното. Преди да отпия се опитах да си спомня кое по ред беше, но не можех. Затова оставих бавно чашата и отидох при Ашли.
-Кейла, здравей! Благодаря ти за тази сутрин.
-За мен това не е проблем. И без това не мога да спя от известно време.
-Кажи ми какво става с теб? Държиш се странно.
-Помниш ли сватбата на Лили и Карл?
-Тогава когато си правила секс с някого?
-Точно! И този някой се появи, а трябваше да е само за веднъж.
-Но не е, така ли? И ти се притесняваш...
-Не, не! Вчера се видяхме и аз знам, че е глупаво, но го искам. А той е сладък и...
-И какво мислиш да правиш?
-Не знам!
-Може ли да ти дам един съвет?
-Разбира се, че може. Ще съм ти страшно благодарна.
-Отпусни се. Щом го искаш вземи го. Постави граници и ако той ги прекрачи го разкарай.
-Искаш да правя секс с него и ако нещо не ми изнася да го зарежа?
-Ами да, нещо такова!
-Ами ако се влюбя?
-Ами тогава ще имаш друг проблем за разрешаване.
-Не искам да се влюбвам!
-Не всички мъже са като Адам!
-Знам, но не мисля, че съм готова. А и не искам да го нараня. Той изглежда добро момче и е сладък.
-Добре! А сега кажи кой е?
-Аз тръгвам!
-Микейла Джонсън, седни веднага!
-Лиъм. - затворих очите си. Нямаше смисъл да споря с бременната Ашли. Когато ги отворих тя стоеше и ме гледаше с отворена уста. - Знам. Тогава знаех кой е, защото Лили ми каза, но той така и не разбра името ми. Мислех си, че понеже е в друг град вероятността да го срещна не е голяма.
-Нашият Лиъм?
-Да, вашият Лиъм.
-Братът на моя съпруг най-вероятно вече е влюбен в теб.
-Не мисля. Тази сутрин...
-Тази сутрин не каза нито дума след като ти си си заминала без да ми се обадиш.
-Не можех да стоя в една стая с него без да направя нещо неприлично пред дъщерите ти!
-Реши този проблем веднага! Или му разбий мечтите докато не е станало твърдо късно, или се стягай за сватба!
-Ама...
-Няма ама! Той е добро момче!
-Караш ли ми се?
-Да, карам ти се! Трябвало е да помислиш преди да спиш с него.
-Ами не мислех! Исках секс и си го получих с всичките възможни усложнения, които не исках. - изправих се и напуснах кабинета й, без да обръщам внимание на виковете й.
-Микейла, веднага се върни тук!