Белла - Брукс #3 Розово

#33 Микейла

Бях щастлива, когато го видях. Той говореше с Ашли и му се усмихнах, когато се обърна към мен. Но не отвърна на усмивката ми. Само отпи от чашата си и се обърна отново към Ашли. Ще излъжа ако кажа, че не ме заболя. Не беше възможно толкова бързо да изстине към мен. Или просто ме е искал за още един път. Може би бях по-голяма глупачка отколкото си мислех. Имах нужда от въздух. Хванах Джими за ръка и го изведох.
-Видя ли го?
-Разбира се, че го видях. Той изпълва цялата стая като...
-Не ми обърна никакво внимание!
-Че за какво да ти обръща... - Ударих го по ръката. - Ауч!
-Престани, Лойд!
-Ти за Лиъм ли говореше?
-Ти сериозно ли?
-Хайде отивай при него и да се свършва вече, че ми писва от вас двамата!
Той влезе вътре и ме остави сама там навън в коридора с отворена уста.
-Скъпа! Мили Боже!
Лили ме прегърна, след като излезе от апартамента.
-Радвам се да те видя!
-Какво правиш тук? Влизай!
-Не искам! Лиъм е там!
-Мислех, че сте се разбрали вече! Толкова време бяхте заедно...
-Което ме подсеща, че трябва да те...
-О, я стига! Влизай вътре и отивай при него!
-Значи съм била права, че си го планирала...
-Не съм, просто така ми дойде отвътре, тогава, когато ви гледах на сватбата, толкова красиви и толкова самотни!
-Престани!
-Влизай, веднага!
Влязох, но не се задържах дълго вътре. Една силна ръка ме хвана и изкара отново навън, докато Лили викаше, а вратата се затваряше пред нея.
-Какво правиш тук, Кейла?
-Дойдох на парти.
-Сериозно? Не знаех, че има парти!
-Лиъм, дойдох за да се видя с приятели!
-Мисля, че си дошла защото искаш да те чукам.
Той беше опасно близо до мен. Усещах го. Знаех че беше прав, но нямаше да му го призная.
-Сега ще вляза вътре и...
-Сега ще ме заведеш у вас! Виж, Кейла, тук има твърде много хора. Ако не искаш всички да те слушат как крещиш докато те чукам, по-добре да тръгнем веднага.
-Мисля да го отложим за друг път! - не го мислех наистина и затова хванах ръката му. Той се усмихна.
-Не мисля, че ще издържиш! Харесвам роклята, но искам да я смъкна от теб. Знам, че и ти го искаш!
Той погледна надолу и знаех какво вижда. Деколтето на роклята ми и начинът по който гърдите ми се повдигаха и спускаха докато дишах.
Пръстът му премина по ръба.на деколтето, докато устните му се приближаваха към моите. И точно когато устните ни се сляха той стисна гърдата ми. Ръката му започна да се спуска по корема ми, а моите се оплетоха в косата му. Ръцете му бяха навсякъде. Давах му пълен достъп до тялото ми. Галеше ме. Винаги беше нежен, дори когато стискаше дупето ми и ме придърпваше към себе си.
-Ще ме водиш ли у вас, или да те започвам тук? - отново ме целуна и захапа устната ми. А аз хванах ръката му и го изведоха от сградата.