Белла - Брукс #3 Розово

#44 Микейла

Телефонът ми започна да звъни. Не исках да вдигам. Исках да знам къде е Лиъм. Взех телефона и ми идваше да изкрещя, когато видях номера на майка ми. Вдигнах. Все пак ми беше майка.
-Здравей, мамо!
-Ти си в Калифорния и не ми се обади! - сега щяхме да говорим една през друга и щяхме да се разберем.
-Аз съм в Лос Анджелис...
-В един щат сме...
-Ти си в Сан Диего...
-Рокси те е видяла и се е обадила на майка си...
-Когато ми остане малко време между...
-Трябва ли да разбирам от хората...
-Снимките ще дойда да те видя...
-Че си си у дома... Ще те чакам! Обичам те! - вече се беше успокоила и ме остави да ѝ кажа, че я обичам.
-И аз те обичам, мамо!
-Как си?
-Добре! Ти как си? - и в продължение на час слушах как е майка ми и как баща ми не я слуша. Чух се и с него. Той беше добре.
Аз не бях, защото Лиъм го нямаше и закъснях за снимките.
***
Нямах време да мина през стаята на Лиъм, затова отидох в студиото. Там ме чакаха гримьорът Стийв и фризорът Джаспър. Той ми подаде роклята.
-Вече ни чакат на плажа. - Каза Стийв докато нанасяше спирала, а Джаспър завързваше връзките на талията. - Изглеждаш ужасно, съкровище! Спала ли си изобщо?
-Да, но сутрешното гадене ме убива.
И двамата замръзнаха с отворени уста до мен. Стийв с русата си къса коса и тъмният Джаспър. Усмихнах се. - Все едно не сте виждали бременна жена.
-И кой е късметлията? - попита ме Джаспър, докато сресваше косата ми.
-Няма да ви кажа, не искам да се изпуснете пред него, искам аз да му кажа. Хайде да вървим, че вече достатъчно закъснях.
-Никога няма да успея да скрия тъмните кръгове около очите ти! - Стийв започна да нанася ярко червеното червило.
-Нямам ли нещо розово?
-Искаш момиче! - каза ми той.
-Няма значение. Повярвай ми.
-Казвай кой е! - Джаспър изключи пресата и сложи ръцете си на кръста.
-Просто си мълчете, ясно!
-Мъмъ... няма да се измъкнеш!
-Хайде, да вървим.
Хванах ги за ръцете и ги помъкнах към мястото на снимките.
Всички бяха вече там и ме чакаха. Освен Лиъм. Него го нямаше. Исках да попитам Джими и Луис къде е, и не знам как успях да устоя на изкушението да започна да крещя името му докато не се появи. Него го няма. Луис се появи пред мен.
-Добре ли си? Можем да започваме снимките по-късно, но ще е наистина добре да използваме дневната светлина.
-Готова ли си? - Джими държеше фотоапарата в ръцете си.
-Не.
-Много добре! - подаде апарата на едно от момичетата, което стоеше до него.
-Лиъм го няма.
-Има малко работа. Каза ми, че ще дойде по-късно.
-Каква работа?
-Нещо с тичане и брат му. Не схванах, бях още сънен, когато ми се обади.
Вече ми беше ясно къде е. Успокоих се и се усмихнах. Това можех да го преживея.
-Добре тогава. Да започваме!
Джими отново взе апарата от момичето, а аз просто стоях и се чудех какво да правя. Знаех как се позира. Мамка му правех го цял живот. Щях да се справя.