Белла - Брукс #3 Розово

48 Лиъм

Дойде след половин час. Лежах в леглото и гледах тавана. През пет минути поглеждах часовника на стената пред мен. Точно след половин час на вратата ми се почука.
Сега аз трябваше да я оставя да чака. Ако въобще беше тя. Въпреки това се изправих бързо и отворих вратата. Тя ми беше ядосана. Влезе в стаята като буреносен облак. Май бях загазил.
-Просто трябваше да се качиш без да правиш сцени!
Много бях загазил.
-А ти трябваше да се качиш с мен!
-Имам минало с този човек и трябваше да се изясним!
-Той ти се обясняваше в любов!
-Той е минало, Лиъм!
-Искаш ме само заради бебето. Още го обичаш, нали! - не я питах, но не трябваше да й крещя. Тя беше бременна. Бременна с моето дете и обичаше друг. Тя не ме поглеждаше. - Не искам да си с мен само заради бебето.
Сега вече ме погледна. Може би това искаше да чуе. Сълзи се стичаха по страните й. Не исках да плаче.
-Щом искаш него, какво правиш тук?-Не можех да понасям някой да плаче. Още повече жена, която обичам. - Моля ти се, не плачи!
Изтрих сълзите й с палци.
-Ти си идиот, Лиъм!
-Моля те, спри да плачеш! Не е добре за бебето!
-Какво те интересува теб бебето ми?
-Нашето бебе!
-Дори не си сигурен, че е твое! Нали, Лиъм? - тя ме тикна. - Сега се чудиш с кого съм спала, нали?
-Обичам те! - целунах я. Не исках да ме отблъсква. И тя не го направи.
-Не ти вярвам!
Трябваше сега да се доказвам.
-Не искам да ми казваш, че ме обичаш. Нужно ми е само ти да знаеш, че аз обичам теб! И да спреш да плачеш, защото не мога да понасям жена ми да плаче! Не е редно! Жена ми трябва да се усмихва!
-Аз съм жена ти! - тя ми се усмихна, но продължи да плаче.
-Ти си жена ми!
-Само защото ще ти родя дете!
-Аз съм този, който дойде при теб снощи. Преди да разбера за бебето. Искам само да знам защо ме излъга, че не можеш да имаш деца! - Тя отново се опита да отмести поглед от моя. - Погледни ме!
-Преди повече от година с Адам се разделихме, защото аз не можех да му родя дете, а любовницата му го направи. Искам да седнем, моля те!
Заведох я до канапето. Тя седна на него, а аз в краката й. Стига да ме искаше винаги щях да бъда там.  А сега просто исках да ми разкаже всичко.
-Преди това бях започнала лечение, но не го спрях след раздялата. Лейла, гинеколожката ми беше готова да ме убие когато й казах, че ще го спра. Затова и го продължих. Нищо не губех, но след като го приключих не бях правила секс. Просто не се надявах, че сме успели.
-Но се случи и сега няма връщане назад.
-Аз ще родя това дете, защото го искам, защото го чаках твърде дълго. Няма значение дали ще бъдеш с мен, Лиъм!  Не мога да те задържа и не искам да го правиш по принуда...
-Никой не ме принуждава! Вече ти казах, че те обичам и ти обещавам, че ще ти го докажа... Само ако ми позволиш.
-Имам нужда от време, Лиъм! Днес ще отида до Сан Диего за да се видя с майка ми.
-Ще дойда с теб!
-Ще го направя сама. Наистина, повярвай ми, че така ще е най-добре!
-Добре! - тя не ме искаше. - Но аз няма да бъда тук, когато се върнеш.
-Лиъм... - изправих се и прокарах пръстите си през косата и те отново се оплетоха в къдриците ми. Тя също се изправи.
-Ако си взела правилното решение ще намериш начин да ме намериш! Сега отивай!
-Лиъм!
-Просто тръгвай!
Не я погледнах, а я подминах и влязох в банята. Не исках да съм в една стая с нея. Не можех без да я взема в обятията си, без да я заключа с белезници на леглото ми и да не я пусна никъде да ходи без мен. Пуснах водата да тече и я гледах как изтича през ръцете ми, както и Микейла. Излязох от там едва когато чух входната врата да се затваря и започнах да събирам нещата си. Лойд се оправяше без мен. Въобще не знаех за какво съм му тук. Обадих се на летището и хванах първия полет до Ню Йорк.