Белла - Брукс #3 Розово

#11 Лиъм

Вървях към студиото на Лойд без дори да знам къде по дяволите беше тази гримьорна, но щях да я открия. Нямаше да я изпусна за нищо на света. Не ме интересуваше какво щеше да ми каже, дали искаше да бъде с мен или какво чувстваше към бившия си. Исках да я усетя още веднъж. Не ми беше трудно да я открия. Усмихнах се преди да отворя вратата, но трябваше да съм спокоен и да не показвам слабост. Отворих вратата.
Тя държеше нещо в ръцете си, но то бързо полетя нагоре и се приземи на земята зад нея.
-Какво по...
-Здравей, Микейла!
-Виж! Какво направи? - тя се наведе да вземе, това което беше изтървала. - Уплаши ме и си изтървах шоколада.
-Съжалявам!
-Не съжаляваш.
-Остави шоколада! - тя ме погледна с огромните си очи.
-Ти сериозно ли?
-Трябва да поговорим!
-Няма за какво да говорим!
-Наистина ли? Ами това, което се случи?
-Изглежда беше грешка.
"Беше хубаво!" Исках да й кажа, но ме беше страх, че ще ми се изсмее. Изглежда и тя мислеше като Ашли и Маркъс.
-Как ме откри тук? - тя отново погледна съсипания шоколад.
-Джими ми каза. Погледни ме, стига си гледала шибания шоколад... - не трябваше да го казвам, но побързах да добавя - ...ще ти купя друг!
-Казах му да ти каже, че съм си тръгнала.
Това се заби в сърцето ми и то се пръсна на хиляди парченца.
-Не ме искаш наблизо. - вече бях сигурен. - Какво ми има, Микейла?
-Знам, че не е задължително да си тук, както и аз. Трябва да се разберем...
-Трябва! - аз не крещях, но тя ме подлудяваше. - Трябва да ми кажеш какво ми има? Защо не ме искаш?
-Твърде добър си за мен!
-Искаш ли да бъда лош? - приближих се към нея. Притиснах я в плота. Виждах гърба й в огледалото и дългата й руса коса.
-Не!
Но аз не я послушах. Целунах я и усетих как се предава. Искаше ме. Затова задълбочих целувката ми, но тя ме отблъсна.
-Ти не можеш да бъдеш лош! И никой не го иска от теб!
-Значи не искаш мен! Вече всичко ми се изясни! Сбогом, Кейла! Няма да ме видиш повече!
Излязох от там без да се обърна. Щом ме искаше лош, щеше да получи най-лошата ми версия. Махнах се от фирмата, можех да си върша работата и от вкъщи без да преча на нейната. Но преди това отидох при Моник за да поговорим.