Белла - Брукс #3 Розово

3 Микейла

Той влезе в офиса на Маркъс. Моник ми казваше нещо, но аз вече бях забравила за какво точно говорехме и не чувах нито една нейна дума. Когато го видях успях да запазя самообладание, но сърцето ми пропусна удар. Той замръзна на мястото си, а аз не знам как успях да се обърна към Моник и да покажа някакъв интерес към това, което ми говори. И да не припадна. Щях да убия Лили, веднага като се върне от медения си месец.
-После пак ще говорим! - успях да прошепна на Моник, когато вратата се затвори след него. Не я чух какво ми отговори. Бях устремена към целта си. Гримьорната в студиото на Джими. Имах истински късмет, че нямаше никой там. Открих си чантата и извадих шоколада. Седнах на земята, развих хартийката и взех едно парче. Знаех, че едно в никакъв случай няма да ми стигне. След онази нощ прекарана с него никога не ми стигаше. Беше само преди седмица, а сякаш беше минал цял един живот. Исках го и на няколко пъти вдигах телефона за да поискам от Лили номера му, но се отказвах. Нямах намерение да влизам в нова връзка. Щях да се правя, че не си го спомням. Можех да му кажа, че съм била толкова пияна, че не си спомням какво съм правила на сватбата на Лили и Карл.
Вратата на гримьорната се отвори. Джими влезе и се хвана за гърдите.
-Мамка му, Кейла! Изкара ми акъла! - той се приближи към мен. - Какво? Какво правиш?
-Крия се!
-Виждам, но защо? - отхапах още едно парче от шоколада.
-Той е тук!
-Кой?
-Братът на Маркъс - Лиъм.
-О!
-Да, О!
-А той работи за Белла-Брукс от доста време.
-Тогава защо Лили... Тази кучка! - отново отхапах от шоколада. Щях да го изям целия. - Казах й някой, който няма да видя отново!
-Добре! Сега ми дай това! - Той посегна към шоколада. Аз му го подадох. - Всъщност Лиъм е добро момче.
-Още по-зле!
Не ми трябваше добро момче. Въобще не ми трябваше никой. Взех си отново шоколада от ръцете на Джими и отново отхапах.
-Просто исках да ти кажа, че не всички са като него. - той ме потупа по рамото и се изправи.
Припомних всичките събития от последната година. Изневярата, разводът. Това, че започнах работа в Белла. Сватбата на Лили.

Точно онзи ден бях решила, че ще се държа безразсъдно. (Трябваше да си запиша някъде, да не го правя повече.) Може би беше от алкохола. Не бях яла, а изпих една чаша вино. След това си налях още една. Лили ме прегърна.
-Как си? Имаш ли нужда от нещо?
-Секс! - казах й направо.
-Имам идеалния за теб. - погледнах я невярващо, мислейки си че просто се шегуваме.
-Ако може после да не го видя повече!
-Лиъм, братът на Маркъс.
-Кой Маркъс?
-Ами Маркъс! Един такъв русоляв и леко мургав, с къдрава коса.
-Шефът ми!
-Спокойно! Лиъм живее във Вашингтон. Виж го как танцува с племеницата си!
Той наистина танцуваше и се забавляваше с голямата дъщеря на Маркъс и Ашли. Беше сладък.
-Добре!
-Сигурна ли си?
-Не!
-Идеално!
Тя въобще не знаеше какво говори. Каза ми да го чакам в кухнята. Изпих и втората чаша вино. Имах нужда щом щях да бъда безразсъдна.
Малко по-късно той дойде. Дори не се бях надявала, че ще се съгласи, но ето че беше тук. Изглеждаше невероятно красив с изненаданото си лице. Плътни устни и дълги мигли, обрамчили невероятно зелените му очи. Не беше много висок. Когато се приближих към него забелязах, че сме на една височина, когато бях с високите обувки.  Целунах го. Беше сладък и не оказа никаква съпротива. Бях казала на Лили, че няма да го правя в килер, а в тяхната стая. Не ме интересуваше, че после те щяха да правят секс там. Помъкнах го по стълбите без да спирам целвките. Имах нужда от устните му. Имах нужда от това. Когато влязохме в стаята и заключих легнах на леглото, а той надигна роклята ми и смъкна бельото ми. Галеше бедрата ми. Вече губех търпение. Смъкнах презрамките на роклята си и му разкрих гърдите си. Той ги погали и после ги целуна, преди да сложи презерватив и да влезе в мен.

Имах нужда от него и точно сега знаех къде е и ми беше трудно да се сдържам. Исках отново да го усетя в мен, по мен, с мен.