Белла - Брукс #3 Розово

#12 Микейла

Чувствах се ужасно! Все още усещах сладките му устни. Защо по дяволите бях толкова тъпа? Докоснах устните си. Толкова силно го искаха отново, че чак болеше, но беше по-добре да го отпратя сега преди и двамата да бъдем наранени. Нямаше да плача. Беше ми омръзнало. Но и шоколадът ми беше съсипан. Взех телефона си и набрах номера на Джими. Той не ми вдигна. Нямаше да му се карам. Исках просто да му благодаря. Всичко свърши преди да започне, което беше наистина по-добре от това да се крия от него. Отидох бавно в единия ъгъл и седнах на земята. Усетих как вратата бавно се отваря и чифт токчета да приближават към мен. Беше Моник. Погледнах към нея, а тя ми подаде цял шоколад. Веднага го взех, а тя седна до мен.
-Ти и Лиъм.
Разопаковах шоколада, но си мислех само как мога да отстраня костюма на Лиъм от тялото му, както опаковката от шоколада. Само, че шоколадът не беше Лиъм и затова отчупих част и я подадох на Моник. Тя го взе и го лапна.
-Той тръгна ли си?
-Каза ми да ти дам шоколада и изхвърча от тук. Какво точно се случи?
-Казах му да си върви.
-Оу! А преди това?
-Ти наистина обичаш да си вреш носа, където не му е работа!
-Хайде стига! Ясно ми е, че се е случило нещо между вас! Изчука ли сладкия Лиъм?
Тя изтръгна шоколада от ръцете ми преди да отхапя.
-Защо въобще ме питаш?
-Кога успя? Той е... Той... Той е сладък, мамка му! Дори и на мен ми идеше да обърна резбата само за да го изчукам!
Разсмях се! Обичах Моник! Винаги успяваше да изръси най-голямата глупост в най-неподходящия момент.
-Мислех, че искаш мен!
-Може и двама ви едновременно... Спри да се смееш, Кейла!
-Добре, извинявай! - погледнах я, а тя ми се усмихваше. След това направи най-изненадващото нещо за мен, а може би и за нея. Целува ме, а устните й бяха меки, нежни и сладки. Отвърнах на целувката й, защото исках да изпитам същото, което изпитах преди малко с Лиъм, но не беше същото.
-Ако не мислиш да бъдеш с мен, не отвръщай на целувката ми, Кейла!
-Извинявяй! - казах в устните й. - А сега ми върни шоколада!
-В петък ще отидем в един клуб и ще се напием!
-Сигурна ли си, че искаш да излезеш с мен?
-Разбира се! Ясно ми е, че си падаш по мъже. Не съм тъпа.
-Исках да изпитам същото, което изпитвам, когато той ме целува!
-Но не се получи, нали?
-Беше хубаво, но наистина не се получи!
-Добре, не е нужно да ми обясняваш.
-Не искам да те изгубя като приятелка! Това...
-Няма, Кейла! В петък ще те взема към осем и половина!
Вратата се отвори и чухме гласа на Джими.
-Кейла, тук ли си?
-Да, Джими!
-Излизам, така че...
-Добре, Джими!
Когато затвори вратата отново Моник се разкиска. Имаше наистина сладък смях. Как исках да съм лесбийка, но Лиъм беше толкова сладък и секси!