Белла - Брукс #3 Розово

#40 Лиъм

⬇⬇⬇

Разкарвах се нервно в стаята ми. Нямаше никакъв шанс да остана още дълго тук. Трябваше да отида при нея и да я прегърна, и да я целуна, и отново да се сгуши в мен, и да заспи, докато аз галя меката й коса и красивото й тяло. Истината беше, че се опитах. Опитах се да си легна без нея, опитах се да остана в стаята, опитах се да не почукам на вратата й. Тя стоеше там пред мен и беше сънета. Определено нямаше проблем със заспиването като мен.
-Какво правиш тук, Лиъм? Мислех, че говоря ясно!
-Пусни ме да вляза, Микейла!
-Върви си, Лиъм!
-Сама ли си?
Нямах навик да използвам сила, но в момента бях готов да вляза в тази стая с всички възможни средства.
-Не ти влиза в работата!
Вече бях опасно близо до нея, но тя не отстъпваше.
-Значи има някой вътре! Пусни ме, Микейла!
-Можеш да кажеш, това което имаш да казваш и тук!
Блъснах вратата и минах покрай нея. Стаята привидно изглеждаше празна. Може би нямаше никого, но тя наистина не ме чакаше. Беше си легнала. На леглото и възглавницата ясно личеше къде беше лежала.
-Сама си!
-Технически... Вече не съм! Какво искаш от мен, Лиъм? Знам, че нямаш никаква работа тук. Просто не мога да си обясня защо го правиш!
-Лойд ми каза, че има нужда от мен на снимките!
-А случайно каза ли ти, че ще снима мен? - Не можех да й отговоря. Нощницата й очертаваше всички извивки на тялото дори набъбналите зърна, които ме подканяха да ги докосна и вкуся. Вече не можех да мисля. - Стига си зяпал гърдите ми и отговори!
-Красиви са!
-Добре! Сега ми отговори, знаеше ли че ще снима мен?
-Разбира се, че знаех! Иначе нямаше да дойда. Ти все още го обичаш!
-Какво? Кого?
-Бившият ти, Адам.
-Не, Лиъм! Не, не го обичам!
-Искаш да се срещнеш с него. А аз трябва да стоя и да гледам отстрани как се събираш с него.
-Той е минало, Лиъм!
-Дали?
-Да! Но ти не ми вярваш.
-Видях го как те гледаше! Какво въобще правеше тук?
-Не знам! Той има семейство, а аз не съм част от него! - усещах болката в думите й, усещах как всеки миг ще се разплаче. Бях сигурен, че още го обича. - Не го обичам, Лиъм!