Белла - Брукс #3 Розово

#38 Лиъм

Беше толкова красива. Тя просто си стоеше седнала на стола, а момичетата и момчетата се въртяха около нея. Оправяха перфектната й коса и покриваха перфектното й лице с грим. Тя се изправи, докато Луис Стюарт оправяше подгъва на червената рокля. Дългите й крака бяха обути в червени сандали. Тя беше просто перфектна, а аз стоях отстрани и само я наблюдавах с изплезеният си до земята език и сърчица в очите. Какво изобщо правех тук? Защо въобще послушах Лойд да дойда? Знаех, че изборът беше мой, но страшно много му се дразнех за това, че използва името й за да ме накара да дойда. Е сега щеше да съжалява.
Снимките започнаха, а тя не ме забелязваше. Бях скрит в тъмния коридор и ги наблюдавах. Тя позираше и беше прекрасна, а той я снимаше. Луис Стюарт стоеше отстрани и ги наблюдаваше. И точно сега беше точният момент да им проваля снимките.
Просто нахлух. Никой дори не подозираше, че съм там. Дори и Лойд. Той наистина ли си мислеше, че няма да дойда. Усмивката на лицето на Микейла замръзна виждайки ме. Останалите го забелязаха. А аз просто си придърпах стола и седнах зад монитора, където се появяваха снимките. Тя беше толкова красива и на тях, но на живо в леглото ми и под мен беше най-красива. А лицето й, докато ме виждаше там в ЛА, посредата на снимките беше безценно.
-Точно сега ли трябваше да дойдеш? - Лойд ми се разкрещя.
-Извинявяй, че закъснях! Просто часовата разлика...
-Млъкни! Много добре знаеше кога започват снимките!
-Той, какво? -Микейла застана между нас. - Ти какво правиш тук?
-Знаех си, че няма да си във възторг, че съм тук, но това е просто работа. Не се впрягай толкова, Микейла! Отивай там и продължавай да правиш това.... което правиш най-добре! - отново погледнах монитора. Бях ужасен.
-Не знам какво става, но ви моля да спрете да правите глупости и да продължите, защото няма да успеем да приключим до зимата, а всички знаем след няколко месеца какво ни очаква! А ти! - Стюарт посочи към Лойд - Мислех, че сам се оправяш с обработката на снимките!
-Ами оправям се, обаче той е много добър! А сега предлагам да работим. Микейла... Къде отиваш?
Микейла сложи едно наметало и излезе, а аз все още стоях седнал на стола.
-Имам нужда от въздух! - каза тя, след което ме погледна. - Лиъм, ела да ми помогнеш!