Белла - Брукс #3 Розово

2 Лиъм

И друг път бях идвал в офиса на Белла. Реално работех за брат ми още преди да започна следването си и сватбата им, просто бях в друг град и всичко се случваше on-line. Сега вече бях завършил и трябваше да се появявам по-често. А и Маркъс мразеше да го игнорирам, когато реша, че нещо нямаше да  стане по неговия начин.
Огледах се в огледалото в асансьора.  Мразех костюма, но Маркъс ми каза да го облека. Изглеждах нелепо с него, раницата на гърба и слънчевите очила, които ми позволяваха едновременно да вървя и да спя. Много ми се спеше. Заради Маркъс и тъпия фитнес. Копелето ме излъга, че само ще тичаме.
Вратата на асансьора се отвори и   първият човек, когото видях беше Денис. Рецепциониската не откъсваше поглед от мен. Изглежда си падаше по мен. Наведе се напред, подпря брадичката си в дланите и въздъхна. Усмихнах й се.
-Здравей, Лиъм!
-Здравей, Денис. Маркъс дойде ли?
-Дааа! - въздъхна тя.
-Ще го открия.
-Добре!
Усещах как бадемовите й очи ме следват. Пълна лудница. Никога не успях да разбера какво толкова ги привлича жените в мен. За брат ми ги разбирах. Той беше секси и всеки ден ходеше на фитнес. Беше верен и обичаше семейството си. Ашли и момичетата бяха неговия живот. А аз бях залепен за компютъра и влюбен в жена на която дори не знаех името.
Тръгнах към кабинета на брат ми. Някои от хората тук ги познавах, други не. С някои от тях бях общувал само с e-mail.
Но нея не очаквах да видя тук, а още повече не очаквах реакцията й.
Когато я видях сърцето ми прескочи един удар. Когато я видях замръзнах на мястото си. Когато я видях изглеждах по същия начин по който изграждаше Денис преди малко.
Но тя не направи нищо. Никаква реакция. Стоеше си там и говореше с Моник. Видя ме и след това се обърна и продължи да говори, без да покаже никаква емоция. Не беше възможно да не ме помни! Вярно е, че беше само за веднъж на сватбата на братовчедка й, но исках поне да покаже по някакъв начин, че ме помни. Сега определено щях да науча името й. И определено трябваше да си поговоря с нея. А Лили щях да убия веднага щом се прибере от медения месец в Европа. И все пак минах покрай нея и Моник за кабинета на Маркъс и нищо не й казах. По-късно щях да се разправям с нея.