#21 Микейла

2K 89 0
                                    


Сълзите се появиха едва когато се качих в колата. Запалих двигателя, но не знаех на къде да карам. Моник сигурно беше с Камерън. Не исках да будя бременната Ашли, а Лили все още я нямаше. Карах безцелно, докато не видях до къде съм стигнала. Слязох от колата и тръгнах към входа на жилищната сграда в центъра. Можех да му досаждам по същият начин както и той на мен, когато скъса с предпоследното си гадже.
***
Джими направи чай. Сервира ми го на масичката в хола.
-Разказвай!
-Каза ми да си тръгвам.
-Мислех го за свестен.
-Той е свестен! И е добър. Първо аз му казах, че не го искам. Че ще ми омръзне бързо и..
-Наистина ли мислиш така?
-Надявам се! - знаех, че няма как да стане. Дори сега исках да се върна при него и да се сгуша до него.
-Как можеш да постъпваш така с момчето?
-Не знам! Аз мисля, че ...
-Влюбена си!
-Не съм влюбена, но го искам страшно много и боли... Боли ме, че не мога да му дам всичко!
-Не всеки иска деца, скъпа!
-В един момент ще поиска! Сега е на 25...
-Ах каква си! Дразниш ме! Ще го направя гей!
-Да не си посмял!
Джими се засмя.
-Тогава го дръж здраво за да не го видиш следващият път да оправя мен! Сега ела да спим!

Белла - Брукс #3 РозовоOnde histórias criam vida. Descubra agora