Белла - Брукс #3 Розово

#30 Лиъм

Приятелят ми от гимназията Браян ми се обади. Не знам от къде беше разбрал, че съм в града. Не исках никой да знае къде съм и какво правя. Имах нужда от време да обмисля отношенията си с Микейла. Имах нужда да разбера какво искам и дали я искам достатъчно силно за да се боря за нея. Вярно е, че сексът беше невероятен. Не я познавах достатъчно добре за да съм сигурен дали съм влюбен в нея или е просто моментно увлечение.
-Къде се отнесе бе човек? - и все пак стоях в бара с най-добрия ми приятел. - Сякаш не си тук!
-Изморен съм.
-Сестра ти ми каза, че си превъртял и си започнал да ставаш по тъмно за да тренираш.
-Значи тя ти е казала, че съм тук!
-На Лорейн е казала.
-Лорейн, като сестрата на Бо?
-Моя е!
-Не е истина!
-Напротив! Най-накрая успях, брат ми!
-А тогава защо си тук с мен?
-Тя ще излиза с приятелки и ми каза да ти се обадя, а аз я слушам! А на теб какво ти е? Въобще не си в кондиция. Да не би някоя да ти е завъртяла главата?
Отпих от уискито. Не знаех какво се случва с мен.
-Има една жена, но не мисля, че ще се получи.
-Какво й има?
-Нищо ѝ няма на нея. Просто не ме иска! - изпих останалата течност от чашата ми.
-Не е възможно, човек!
-Както и да е! Ще се оправя.
-Ще се оправиш като ти намерим някоя катеричка тая вечер!
Засмях се. Не исках друга. Исках си моята катеричка.
***
Една бутилка уиски по-късно пътувах на задната седалка на таксито подрян на рамото на Браян и мрънкащ.
-Тя е толкова висока... - чух се да казвам.
-Коя?
-Ммикейла... И е хубава
-Не се и съмнявам. Пристигнахме. Събуди се!
-Аз не спях!
-Добре.
Видях Джоузи, която беше седнала на верандата и пушеше.
-Ти, от кога пушиш?
-А ти от кога пиеш?
-Аз не пия!
-Само малко се понапи! - Браян се подпря на мен или аз на него. Той ме сложи на един стол до сестра ми. Опитах се да се задържа на него, но беше трудно. И все пак успях да взема цигарата от ръката на сестра ми.
-Добре, аз ще си запаля друга.
-Ще се оправиш ли с него или да ти помогна да го прибереш?
-Мисля да го оставя тук на хладно.
-Ще настине.
-Да не е пил толкова.
-Той е влюбен, знаеше ли?
-Хей, аз съм тук! - не ми обърнаха никакво внимание, а може и да не съм го казал. Погледът ми беше размазан и ми се гадеше от цигарата. Защо въобще я взех? Но дръпнах още веднъж. - Май ще повърна.
-Ще ти помогна да го качиш в стаята му. - и някой изгръгна цигарата от ръцете ми. Нищо повече не помнех.