Белла - Брукс #3 Розово

# Лиъм

Това не е краят на моята история, нито на брат ми. Ние си продължаваме живота с жените, които обичаме и им правим деца за да бъдат достатъчно заети.
А ако случайно се чудите какво точно се случи в онзи ден когато ме простреляха ще ви кажа.
Опитаха се да убият Камерън, но проклетата му обувка се развърза и куршумите, предназначени за него се озоваха в моето тяло. Цяло чудо е, че оживях...
***
Болката беше ужасна, но щях да се оправя. Микейла беше до мен и това ми стигаше. Моник и Ашли влязоха в болничната стая точно, когато тя се беше унесла, хванала ръката ми. Главата й беше положена на болничното легло, а тя все още беше седнала на стола. Бях сигурен, че й е супер неудобно, но в същото време не исках да я будя. Едва ли беше спала докато е прекосявала страната за да дойде при мен. Моник само ми се усмихна неловко, а Ашли попиваше сълзите си с кърпичка. Очите й бяха зачервени и подпухнали. Още една разплакана жена, заради проклетите куршуми. Майка ми и сестрите ми едва бяха успокоени от баща ми, който като по чудо успя да ги изведе от болничната стая вчера сутринта.
-Тя спи! - успях да прошепна и момичетата пазеха тишина, но след тях в стаята нахлу брат ми, заедно с Анди и Камерън и Микейла се изправи. Там където до сега беше положена главата й, усетих хладина. Липсваше ми допирът на главата й.
-Здравей! - каза тя сънено.
-Ще ни оставите ли за малко на саме? Трябва да разпитам Лиъм. -Сега полицаят, който беше един от най-добрите приятели на брат ми щеше да ме разпитва, а аз нямах представа какво точно се беше случило и кой стреля по нас.
-Няма да стане! - Маркъс се приближи към мен. - Кажи ни какво точно си разбрал, Анди!
-Наистина, трябва да напуснете стаята, Марк...
-Моник, може ли да поговорим замалко навън? - На Камерън му ставаше нещо. Усещах го по акцента, който се появи изведнъж и си спомних как той говореше нещо на испански докато аз лежах на тротоара и кръвта ми изтичаше.
-Точно ти няма да ходиш никъде! - Антъни го посочи с пръст и Кам ме погледна виновно.
-И ние няма да ходим никъде! - брат ми скръсти ръце и застана зад стола, на който седеше все още сънената Микейла.
-Точно така! - добави Моник и погледна Камерън.
-Тогава аз ще говоря и след това ще си замина. - каза Камерън и въздъхна.