Белла - Брукс #3 Розово

#39 Лиъм

Да й помогна да диша! Всички я гледаха след тези думи. Нямах избор. Трябваше да се изправя и да тръгна след нея. Беше трудно, защото това което исках беше нея и не можех да устоя. Тя щеше да вземе моя въздух.
-Усети ли се изобщо какво каза, Микейла?
-Какво правиш тук, Лиъм?
-Работя! А ти искаш да ти помогна да дишаш.
-Лиъм...
-Какво искаш от мен, Кейла? Защото не съм сигурен...
С тези обувки беше по-висока от мен. Пръстите й погалиха лицето ми. Тя затвори очи и преглътна.
-Кажи какво искаш от мен, Лиъм!
-Нищо, Кейла! Нищо не искам! - исках я цялата.
-Тогава какво правиш тук?
-Работя.
-Искаш ли да ме целунеш, Лиъм?
-Искам да те чукам, Кейла!
-Само това ли?
Тя се отдръпна от мен, но аз я задържах. Слях устните си с нейните и й позволих да вземе въздуха ми. След като се отдръпнах й казах
-Ела довечера в стаята ми!
-Няма да го направя!
-Тогава аз ще дойда!
-И после ще си заминеш!
-Искаш да остана ли?
Тя ме погледна в очите.
-Ти искаш ли?
-Ще дойда, но дали ще остана зависи от теб, Кейла!
След това се върнахме в студиото.
***
Вечеряхме заедно в ресторанта на хотела. Не само двамата, а с Лойд и Стюарт. Но не откъсвах очи от нея. Дори не слушах за какво спореха. Не откъсвах очи от нея и от начина по който вилицата влизаше в устата й заедно с храната, а след това излизаше празна. Как дъвчеше бавно и отпиваше от водата. А аз не можех да хапна нищо. Бях готов за нея, а трябваше да я чакам да се нахрани.
Докато той не нахлу в нашият балон и не наруши сладкият ми блян с устата на Микейла.
-Кейла? Не мога да повярвам, какво правиш тук?
-Адам! - тя го гледаше с отворена уста. Той беше висок и красив и твърде много от всичко, което аз не бях. - Аз... На работа съм.
-Толкова се радвам, че си тук! Трябва да се видим. Ако си свободна тази вечер... След вечерята...
-Всъщност имах планове...
-Добре, но когато се освободиш ми се обади.
-Добре!
-Добре, сега те оставям! Изглеждаш ... Добре!
-И ти!
Виждах Джими колко беше ядосан, но знаех че не може да е по-ядосан от мен.
-Няма да се виждаш с него! - Лойд едва се съдържа да не изкрещи това.
-Не можеш да ми казваш какво да правя!
-Той разби сърцето ти!
-И ти разби моето, но нищо не казваш за това! - Стюарт хвърли вилицата си в чинията и отново се обърна към него.
-Аз ли съм ти разбил сърцето? Ти беше този, който спеше с каквото ти попадне!
-Затова ли ме заряза? След теб не съм бил с никой друг!
-Да бе!
Кога разговорът премина към техните отношения? Исках да спрат за да се разберем с Микейла.
-Вие двамата, просто спрете! - тя се изправи. - Ще се виждам с когото си искам!
-Това бившият ли ти беше? - не се стърпях да попитам
-Това беше бившият ми съпруг, Лиъм! Трябва да говоря с него.
-Ами може той да дойде в стаята ти тази вечер
-Какво ти става, Лиъм?
-Нищо, просто не мисля, че има какво да говорите!
-Не е добра идея да спорим за това точно тук..
-Какво има между вас двамата? - Стюарт гледаше към нея, после към мен... - Мили, Боже! Ти спиш с него! Не мога да повярвам! Той ли е?
-Да, Луис! Той е!
-Хубаво! Тогава се оправете по-бързо, защото не искам да ми провалите снимките!
-Кой реши да правите снимките тук? - питах всички, но гледах към нея. Отговорът дойде от Лойд.
-Ти, Лиъм! Ти реши да са тук!
-Чакай! Какво? - Микейла и Луис го казаха в един глас.
Аз бях този, който избра ЛА. Това беше първото, което ми дойде наум онази сутрин, но от къде можех да знам, че бившият й ще бъде тук.
-Прибирам се в стаята и ти няма да идваш! - тя ме посочи с пръст и изчезна. Изправих се, но Лойд ме дръпна да седна отново.